Кралят

– Влез. – Рот се изправи и протегна ръка, изчаквайки доктор Джейн да дойде при него.

– Здравейте – поздрави ги тя, докато пристъпваше в стаята… а после забави крачка и се огледа наоколо. – Мили боже, ама че спалня!

– Всичко е прекалено, нали? – каза Бет.

– Истинско ли е? – ахна Джейн, докато се здрависваше с Рот. – Искам да кажа… рубините и изумрудите? По стените?

– Да, истински са. – Рот сви рамене, сякаш не беше кой знае какво. – Бяха част от съкровищницата в Древната страна. Дариъс нареди да ги инкрустират тук.

– На това му се казва пищни тапети. – След тези думи доктор Джейн насочи вниманието си към Бет и се приближи усмихната, готова да се залови за работа. – Разбрах, че ти е станало лошо.

– Добре съм.

– Не, не е – намеси се Рот.

– Да. Съм.

Доктор Джейн сложи старомодната си лекарска чанта върху нощното шкафче и се прокашля.

– Е, защо все пак не проверим как си? Можеш ли да ми кажеш какво се случи?

Бет сви рамене.

– Повърнах…

– Поне двайсет пъти – намеси се Рот.

– Не беше двайсет пъти!

– Добре, трийсет…

Доктор Джейн вдигна умиротворително ръце и погледна първо единия, а после другия.

– Хм… знаеш ли какво бих искала да направя, ако нямаш нищо против, Рот? Какво ще кажеш да си поговоря с твоята шелан на четири очи … Не те изхвърлям, просто ми се струва, че ще е най-добре, ако двете с нея останем насаме за малко.

Рот сложи ръце на кръста си.

– Тя повърна. Поне десет пъти. Ако иска да замаже случилото се, много добре. Но фактите са такива.

– Окей, благодаря ти за информацията. Наистина го оценявам. – Джейн се усмихна. – Хей, знаеш ли какво ще помогне? Ако слезеш долу и ѝ донесеш солени бисквити и джинджифилова лимонада от кухнята.

Рот придоби буреносно изражение.

– Даваш ми работа, за да се отървеш от мен.

– Като обвързан мъж, знам, че искаш да се грижиш за нея. И смятам, че ако ѝ се повдига, малко солени бисквити и джинджифилова лимонада ще ѝ се отразят добре.

– Нали си наясно, че мога да повикам Фриц?

– Да, разбира се. Ала можеш също така да го направиш сам и лично да се погрижиш за нея.

Рот просто си стоеше там, намръщен и стиснал зъби.

– Знаеш ли какво, Джейн – мисля, че прекарваш прекалено много време с Рейдж.

– Защото те манипулирам? – Усмивката на лекарката стана още по-широка. – Може би. Но ако тръгнеш сега, ще се върнеш мноооого преди да съм свършила.

Като продължаваше да си мърмори под носа, Рот подсвирна на Джордж и улови твърдия му повод.

– Няма да се бавя.

Предупреждение, ни повече, ни по-малко.

Ала все пак излезе.

Доктор Джейн изчака вратата да се затвори зад гърба му, преди да обърне спокойните си очи обратно към Бет.

– Е, нека позная – мислиш, че си бременна.

Бет зяпна.

– Ами аз…

Лекарката продължи с по-мек тон: