Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Щеше да е ужасно неприятно да премахне Матрим. А и не можеше, докато не заченеше дете от него - щеше да е пренебрегване на поличбите.
Толкова странен човек беше. Всеки път, щом си помислеше, че може да го предвиди, се оказваше, че е сгрешила.
- Превелика - каза Галган, - почти сме готови.
- Принцът на Гарваните е недоволен от забавянията - каза тя. - Страхува се, че ще влезем в битката твърде късно.
- Ако Принцът на Гарваните има някакво _реално_ разбиране за армии и бойни полета… - тонът на Галган подсказваше, че не вярва в тази възможност, - ще осъзнае, че придвижването на толкова голяма сила изисква немалко усилие.
До пристигането на Матрим Галган беше най-високопоставеният член на Кръвта в тези земи - освен самата Фортюона. Щеше да е недоволен, ако някой го изместеше. Засега Галган командваше армиите им и тя възнамеряваше да го остави начело на тях. По-рано през деня Галган беше попитал Мат как ще събере силите им, а Мат го беше приел като намек да направи точно това. Принцът на Гарваните крачеше пред войските и раздаваше заповеди, но _не командваше_. Не изцяло. Галган можеше да го спре с една дума.
Не го правеше. Искаше да види как се справя Мат с командването. Наблюдаваше го с присвити очи. Не знаеше напълно как се вмества Принцът на Гарваните в командната структура. Фортюона все още не беше взела решение за това.
Порив на вятъра близо до нея разнесе прахта и оголи малък череп на влечуго, щръкнал от пръстта. Нова поличба. Животът й беше отрупан с поличби напоследък.
Това беше поличба за опасност, разбира се. Все едно беше нагазила през висока трева и минаваше между дебнещи лопар и дупки, изровени за да пропадне непредпазливият в тях. Прероденият Дракон беше коленичил пред Кристалния трон и го бе придружила поличбата с прасковените цветчета - най-могъщата поличба, която знаеше.
Бойците тръгнаха в марш и офицерите зареваха команди в ритъм със стъпките им. Зовът на ракените сякаш също влезе в тон с тропота на войнишките крака. Това щеше да остави след себе си заради една неизвестна война в земи, които почти не познаваше. Нейните земи щяха да са буквално незащитени, под командата на чужденец с едва наскоро спечелена васална вярност.
Голяма промяна. Решенията й можеха да сложат край на властта й и всъщност на самата империя. Матрим не разбираше това.
„Призови консорта ми”, даде знак Фортюона, като потупа с длан облегалката на трона си.
Селусия Огласи заповедта на един вестоносец. Скоро след това Мат спря коня си пред нея. Беше отказал подарения му нов, и с основание. Имаше по-добро око за коне дори от началника на Имперските конюшни. Но Пипс! Какво глупаво име!
Фортюона се изправи. Хората наблизо мигновено се поклониха. Галган слезе от коня си и падна на колене. Всички останали се проснаха ничком на земята. Изправената за да направи възвание императрица означаваше акт на Кристалния трон.
- Кръв и пепел - каза Мат. - Пак ли поклони? Няма ли по-добра работа за вас бе, хора? Мога да се сетя за десетина неща, ако вие не можете.
Видя усмивката на Галган отстрани. Мислеше си, че знае какво ще направи тя. Грешеше.
- Назовавам те Кнотаи, защото си носител на унищожение за враговете на Империята. Нека новото ти име бъде изричано от днес и во веки веков, Кнотаи. Заявявам, че на Кнотаи, Принц на Гарваните, се дава званието Носител на жезъла в армиите ни. Нека бъде оповестено като моя воля.
Носител на жезъла. Означаваше, че ако Галган падне, Мат ще поеме командването. Галган вече не се усмихваше. Щеше да трябва да си пази гърба, за да не би Мат да го надвие и да вземе властта му.
Фортюона седна.
- Кнотаи ли? - каза Кнотаи.
Фортюона го изгледа ядосано и помисли: „Дръж си езика, поне веднъж. Моля те.”
- Харесва ми, знаеш ли - каза Кнотаи, обърна коня си и препусна.
Галган яхна своя и измърмори:
- Ще трябва да се научи да коленичи.
И препусна напред.
Беше много дребно оскърбление, преднамерено и добре пресметнато. Галган не беше отправил думите пряко към Фортюона, а го изигра все едно, че го каза на себе си. Пропусна да я нарече Превелика.
Оказа се достатъчно, за да накара Селусия да изръмжи тихо и да завърти пръсти въпросително.
„Не - даде знак Фортюона. - Той ни трябва.”