Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
За пореден път Кнотаи, изглежда, не осъзна какво е направила и вложения в това риск. Галган трябваше да се съветва с него по бойните планове. Носителят на жезъла не можеше да бъде изключван от съвещанията, тъй като трябваше да е готов да поеме командването всеки момент. Галган трябваше да се вслушва в съветите му и да ги включва в решенията си.
В това тя залагаше на принца, с надеждата, че ще може отново да прояви изненадващата си гениалност в битка, която толкова бе впечатлила Фурик Карийд.
„Това е дръзко - каза с пръсти Селусия. - Но ако се провали?”
„Няма да се провалим - отвърна Фортюона. - Защото това е Последната битка.”
Шарката беше поставила Кнотаи пред нея, беше я бутнала в прегръдката му. Прероденият Дракон беше видял и изрекъл истината за нея - въпреки цялата илюзия за ред управлението й беше като тежък камък, балансиран на най-острия си ръб. Силата й беше изтъняла, тя властваше над земи, които не бяха привикнали към дисциплина. Трябваше да поеме големи рискове, за да внесе ред в хаоса.
Надяваше се Селусия също да вижда нещата така и да не я укори публично. Фортюона наистина трябваше да намери нов Глас или да назначи някоя друга за Истинореча. Това, че едно лице изпълняваше двете роли, вече предизвикваше критики в двора. Това…
Кнотаи изведнъж препусна обратно и спря пред нея, с ръка на шапката си.
- Тюон!
„Защо му е толкова трудно да разбира имена?” - попита с пръсти Селусия. Фортюона почти разчете въздишка в движенията й.
- Кнотаи? Можеш да се приближиш.
- Да бе - измърмори Кнотаи. - Нали вече съм тук. Тюон, трябва да тръгнем _веднага_. Съгледвачите току-що се върнаха. Армията на Егвийн е в беда.
Юлан спря точно зад Кнотаи, слезе от коня и се поклони до земята.
- Стани - каза Фортюона. - Вярно ли е?
- Армията на марат-дамане е понесла тежко поражение - каза Юлан. - Върналите се Небесни юмруци го описват подробно. Армиите на тази Амирлин са разпръснати безредно и бързо отстъпват.
Галган - беше спрял наблизо, за да изслуша вестоносец, който явно носеше подобни сведения - погледна към Тюон.
- Трябва да тръгнем в подкрепа на отстъплението на Егвийн - каза Кнотаи. - Не знам какво е Носител на жезъла, но ако се съди по реакцията на всички, мисля, че имам власт над армиите.
- Не - заяви Фортюона. - Ти си трети. Зад мен. Зад Галган.
- Тогава можеш да заповядаш да тръгнем веднага. Трябва да тръгнем! Егвийн я прегазват.
- Колко марат-дамане са там? - попита Фортюона.
- Наблюдаваме тази армия - каза Юлан. - Стотици. Цялата Бяла кула, която е останала. Изтощени са, защото са притиснати от нова сила, непозната за нас.
- Тюон… - предупреди Мат.
Велика промяна. Това значи беше смисълът на Драконовата поличба. Фортюона можеше да връхлети и всички онези дамане щяха да са нейни. Стотици и стотици. С такава сила можеше да смаже съпротивата на управлението й в Сеанчан.
Беше Последната битка. Светът зависеше от решенията й. Наистина ли беше по-добре да подкрепи тези марат-дамане тук, или трябваше да използва възможността да се върне в Сеанчан, да укрепи управлението си там и след това да съкруши тролоците и Сянката с мощта на империята?
- Ти даде думата си - каза тихо Кнотаи.
- Подписах договор - отвърна тя. - Мир, който може да бъде нарушен, особено от императрицата.
- Някои императрици сигурно могат да направят това - каза Кнотаи. - Но не ти. Нали? Светлина, Тюон. Ти му даде _думата_ си.
Ред от едната страна - нещо познато, нещо, което можеше да измери - хаос от другата. Хаос в облика на едноок мъж, който познаваше лицето на Артур Ястребовото крило.
Не беше ли казала току-що на Селусия, че е готова да заложи на него?
- Императрицата не може да бъде ограничена от думи на хартия - каза Фортюона. - Само че… в този случай причината да подпиша мира остава и тя е реална. Ще защитим този свят в най-мрачните му дни и ще унищожим Сянката в корена й. Генерал Галган, вие ще задвижите силите ни да защитят тези марат-дамане, тъй като помощта им ще ни е нужна в битката със Сянката.
Кнотаи се успокои.
- Добре. Юлан, Галган, хайде да планираме! И повикайте онази жена, Тилий. Май е единственият проклет генерал наоколо с глава на раменете. И…
Продължи да говори, след като подкара коня, и раздаваше заповеди, които всъщност трябваше да остави на Галган. Генералът я изгледа от гърба на коня си с неразгадаемо лице. Беше сметнал това за гибелна грешка, но тя… имаше поличбите на своя страна.
Страховитите облаци съпътстваха Лан вече от твърде дълго време. Беше му дошло до гуша да ги вижда всеки ден, проснали се до безкрай във всички посоки и тътнещи от далечните гръмове като ръмжащата паст на гладен звяр.