Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Изглеждат по-ниски днес - каза Андийр от гърба на коня си до Мандарб. - Мълниите стигат до земята. Не го правят всеки ден.
Лан кимна. Андийр беше прав. Наистина изглеждаше зле. Това не променяше нищо. Агелмар беше избрал мястото за битката покрай ревящата река от западната им страна, която щеше да пази левия им фланг. Близките хълмове осигуряваха позиции за стрелците с лъкове и на върха на един от тези хълмове чакаха сега Лан и Андийр.
Тролоците се събираха за атака.
Агелмар беше разположил тежка конница в долините за атаки по фланговете, щом тролоците настъпеха, лека конница зад хълмовете да помогне на тежката да се оттегли, щом дойде моментът. Агелмар продължаваше да недоволства, че няма пики, макар че тъкмо липсата на пехота бе улеснила успешното им изтегляне.
„То пък голямата полза от него”, помисли мрачно Лан, докато оглеждаше безкрайното море тролоци. Мъжете му бяха избирали битките си внимателно, избили бяха десетки хиляди, като губеха многократно по-малко и оставяха Шиенар опожарен и негоден да изхрани настъпващите чудовища. Всичко това, изглежда, беше без значение.
Губеха този бой. Да, бяха забавили тролоците, но не достатъчно добре… и не за дълго. Скоро щяха да бъдат заклещени и унищожени, без никаква помощ от армията на Елейн, която бе притисната също толкова лошо.
Небето помръкна и Лан погледна нагоре. Облаците ставаха все по-злокобни. Земята бе загърната в дълбока сянка.
- Да изгори дано - изруга Андийр. - Тъмния да не е глътнал слънцето някак? Ще трябва да си носим фенери в боя, макар че все още е обед.
Лан притисна ръка на гърдите си. Под бронята, писмото на Нинив лежеше до сърцето му. „Светлина! Дано нейната битка е по-добра от моята.” По-рано този ден тя и Ранд бяха влезли в самата Яма на Ориста.
По бойното поле уморените преливащи откъснаха погледи от ужасяващо тъмното небе и запалиха светлини. Не можеше да се вижда много на тях, но трябваше да стигне. Но после тъмнината отстъпи и дневната светлина се върна, размътена от облаците, както обикновено.
- Съберете Висшата гвардия на Малкиер - каза Лан. Така се наричаха защитниците му. Беше старо малкиерско название за бойната охрана на краля. Лан не знаеше какво да мисли за това, че принц Кайсел, от Кандор, се смяташе за един от тях.
В жилите на повечето малкиери на Лан течеше малко малкиерска кръв - идването им при него беше по-скоро въпрос на чест, отколкото нещо друго. Принцът беше друга работа. Лан беше попитал него и приятелите му дали трябва да се закълнат на чужд крал, колкото и да е приятелски.
Единственият отговор, който получи, беше:
- Малкиер представлява Пограничните земи в тази война, Дай Шан.
Някъде наблизо блесна мълния. Грохотът на гърма го разтърси физически. Мандарб само трепна - бе започнал да свиква с такива трясъци. Висшата гвардия се събра и Андийр вдигна знамето на Лан, закрепено в гнездо на седлото, за да може да го носи и да размахва меча.
Командваше ги Агелмар. Лан и мъжете с него щяха да са в гъмжилото на битката. Щом тролоците нападнеха, тежката конница щеше да ги удари по фланговете, за да спре напора им. Лан и гвардията му щяха да нападнат фронтално.
Както Лан го предпочиташе. Агелмар беше достатъчно разумен, за да не се опитва да го разубеди. Бойците му щяха да държат центъра пред хълмовете и да принудят тролоците да се бият така, че стрелците с лъкове да могат да мятат залп след залп по задните им редици. Щурмовите отряди щяха да се задържат в резерв, за да пречат на врага да заобиколи десния им фланг. Реката беше от лявата им страна, естествено препятствие за тролоците. Добър план, стига изобщо някакъв план да можеше да се смята за добър при такова съкрушително надмощие на противника. Все пак, доколкото Лан можеше да прецени, Агелмар не правеше грешки. Оплакваше се от неспокойни сънища напоследък, но при войната, която водеха, Лан щеше да е притеснен ако _не сънуваше_ смърт и битка.
Тролоците се раздвижиха.
- Напред! - извика Лан и тръбите заехтяха, придружени от небесния гръм.
Недалече от стените на Кайриен Елейн подкара Лунна сянка пред бойните редици. Армията беше строена според плановете на Башийр, но тя се безпокоеше.
Бяха успели. Бърз марш нагоре по пътя покрай реката, за да се озоват в Кайриен пред тролокската армия. Елейн беше разположила силите си на северната страна на Кайриен, за да се противопостави на идващата от тази посока тролокска армия. Също така беше оставила част от драконите и отряд стрелци с дълги лъкове надолу по течението на реката, за да осуетят прехвърлянето й там от тролоците. Щяха бързо да се изтеглят на север, когато се окажеше невъзможно да възпират повече врага.