Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Сейри попита:

— Мъжът ми каза, че няма да тръгнем, нали?

— Да, така каза.

И отново прозвуча тихият й звънък глас:

— А аз настоявах да продължим. Зная, че няма да оцелея из тази пустиня, но затова пък той може лесно да се озове на другия й край. А той не иска. Не знае. Мисли, че ще се оправя. Не знае.

— Той казва: няма да продължим с вас.

— Да — потвърди тя. — Упорит е. Повиках те да ми прочетеш молитва.

— Аз вече не съм проповедник — тихо промълви Кейси. — Молитвите ми няма да помогнат.

Сейри облиза с език засъхналите си устни.

— Аз бях в палатката, когато умираше старецът. Тогава ти прочете молитва.

— Това не беше молитва.

— Не, молитва беше — каза тя.

— Проповедниците не четат такива молитви.

— Молитвата беше хубава. Прочети такава и за мен.

— Не зная какво да прочета.

Тя затвори очи и след миг отново го погледна.

— Тогава се помоли наум. Може и да не е на глас. Помоли се безмълвно.

— Аз нямам бог — рече той.

— Не, имаш. Ти не знаеш какъв е той, но това не е важно. — Проповедникът склони глава. Сейри боязливо го гледаше. И когато той вдигна глава, напрежението бе изчезнало от очите й. — Добре — каза тя. — Тъкмо това исках. Да почувствувам, че има някой до мен… да почувствувам молитвата.

Той разтърси глава, сякаш да прогони сънливостта СИ.

— Не мога да проумея това нещо.

А тя рече:

— Но ти… ти нали знаеш за какво говоря?

— Знам — каза той, — знам, но не мога да го проумея. Може би след няколко дни ще си отпочинеш и тогава ще продължите напред.

Тя бавно поклати глава.

— Нищо вече не остана у мен, само болка. Зная това, но не искам да му го казвам. Ще му бъде много мъчно. И съвсем ще се обърка. Може нощес, когато заспи… Като се събуди, ще му бъде по-леко.

— Ако искаш, няма да замина, ще остана при теб.

— Не — отвърна тя. — Не… Знаеш ли, като дете обичах да пея. Всички, които ме познаваха, казваха, че пея не по-лошо от Джени Линд47. Идваха да послушат как пея. Аз пеех, а те стояха наоколо и ми се струваше, че съм неотделима от тях. Беше ми тъй хубаво! Не всеки може да изпита това. Сърцето ми беше преизпълнено с нещо топло, приятно, със стремеж за близост с хората. Тогава все се надявах, че ще пея в театри, но това не се сбъдна. И добре, че не се сбъдна. Когато пеех за тях, нищо не се изправяше като стена между мен и тях. Ето защо поисках от теб да се помолиш. Искаше ми се още веднъж да почувствувам тази близост. Песента, молитвата са едно и също нещо. Жалко, че не си чувал как пея!

Проповедникът се взря в нея. Погледът му сякаш проникна в самите й очи.

— Сбогом — каза той.