Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Когато последно проверих, да — отвърна Шалан и ги поведе. — Което все пак бе преди потъването на кораба ми.
Не се притесняваше да влезе и да види Колин. Поне щеше да има публика.
Продължиха нагоре и питаха слугите за посоката. Прислугата се движеше на дружинки и подскачаше, когато я заговориш. Шалан познаваше тази плахост. Дали кралят бе господар, ужасен като баща ѝ?
Докато се изкачваха нагоре, сградата заприличваше по-малко на крепост и повече на дворец. По стените имаше релефи, по пода — мозайки; резбовани капаци на прозорците, които ставаха все повече. Към кралската съвещателна зала близо до върха каменните стени бяха хванати в дървени первази с вложена в резбата им сребърна и златна украса. Светилниците държаха грамадни сапфири, по-големи от обикновените стойности — те сияеха с яркосиня светлина. Поне нямаше да ѝ липсва Светлина на Бурята при нужда.
Проходът към съвещателната зала на краля бе задръстен с хора. Войници в дузина различни униформи.
— Проклятие — обади се Газ. — Това там са цветовете на Садеас.
— И Танадал, и Аладар, и Рутар… — продължи Вата. — Както казах, среща се с всички Върховни принцове.
Шалан лесно различаваше съюзяванията и извличаше от прочетеното от книгата на Ясна имената и гербовете на всичките десетима Върховни принцове. Войниците на Садеас си бъбреха с хората на Върховния принц Рутар и Върховния принц Аладар. Мъжете на Далинар стояха сами и Шалан можеше да усети враждебността между тях и останалите в коридора.
Гвардията на Далинар имаше твърде малко светлооки. Това бе необичайно. А не изглеждаше ли мъжът на вратата познат? Високият тъмноок човек със синя куртка до коленете? С чупливата коса до раменете… Говореше си тихо с друг войник — един от стражата при портите долу.
— Май тук ни надвиха — ниско произнесе Вата.
Оня се обърна, погледна я право в очите, после хвърли поглед към краката ѝ.
О, не.
Мъжът — според униформата си офицер — се насочи право към нея. Докато вървеше, не обърна внимание на враждебните погледи откъм войниците на останалите Върховни принцове.
— Принц Адолин — започна направо той — е сгоден за рогоядка?
Тя почти бе забравила за срещата извън военните лагери два дни по-рано. Ще удуша тая… Тя се спря и внезапно се потисна. Беше убила Тин.
— Очевидно не — отговори Шалан, вирна брадичка и остави рогоядското произношение. — Пътувах сама през пустошта. Не изглеждаше благоразумно да разкривам истинската си самоличност.
Мъжът изръмжа.
— Къде са ми ботушите?
— Така ли се обръщаш към високопоставена светлоока дама?
— Така се обръщам към една крадла — уточни мъжът. — Току-що бях получил ботушите.
— Ще ти пратя дузина нови чифтове — продължи Шалан. — След като говоря с Върховния принц Далинар.
— Мислиш, че ще те оставя да го видиш?
— Мислиш, че имаш избор?
— Аз съм капитан на неговата гвардия, жено.
Проклятие, рече си тя. Това щеше да бъде неудобно. Поне не трепереше от сблъсъка. Наистина го бе преодоляла. Най-после.
— Добре, капитане — продължи тя. — Как се казваш?
— Каладин.
Странно. Звучеше като името на светлоок.
— Отлично. Сега разполагам с име, за да кажа на Върховния принц за теб. На него няма да му хареса, че се отнасят така с годеницата на сина му.
Каладин махна на няколко от хората си. Войниците в синьо наобиколиха нея и Вата и…
Къде беше изчезнал Газ?
Тя се обърна и го видя как се измъква по коридора. Каладин го забеляза и видимо се сепна.
— Газ? — попита той. — Какво означава това?
— Ъъ… — едноокият заекна. — Лордч… Ъъ, Каладин. Ти си, какво, офицер? Значи работите са потръгнали добре за теб…
— Ти познаваш този човек? — обърна се Шалан към Каладин.
— Опита да ме убие — обясни ѝ Каладин с безизразен глас. — Множество пъти. И е един от най-противните дребни плъхове, които съм виждал изобщо.
Чудесно.
— Ти не си годеницата на Адолин — заяви Каладин и я погледна в очите, докато неколцина от хората му ухилено хванаха Газ. Той се беше натъкнал на идващи отдолу гвардейци. — Годеницата на Адолин се е удавила. Ти си мошеничка с много лоша преценка за времето. Съмнявам се, че на Далинар Колин ще му бъде приятно, дето някаква измамница опитва да се възползва от смъртта на неговата племенница.
Най-накрая тя започна да изпитва притеснение. Вата я гледаше, очевидно уплашен, че предположенията на Каладин са верни. Шалан се стегна, бръкна в кесията на ръкава и извади парче хартия, намерено сред бележките на Ясна.