Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Кръжах около него, като се целех в лицето. Още два пъти успях да го блъсна в корема и да отскоча. Той се усмихваше. Знаеше, че ме е страх да се приближа. С бърз ритник го улучих в стомаха. Юмруците му се отпуснаха достатъчно, за да успея с ръба на дланта си да го ударя отстрани по врата, точно над ключицата. Точно в този момент, обаче, ръцете му се стрелнаха напред и се сключиха около кръста ми. Уцелих го по челюстта, но той само стегна още по-здраво хватката си и ме вдигна във въздуха. Вече беше твърде късно да го удрям отново. Огромните му ръчища мачкаха бъбреците ми. Намерих с палци сънните му артерии и натиснах.
Но Жерар продължи да ме издига, назад и високо над главата си. Пръстите ми го изпуснаха, отделиха се от него. Тогава той ме хвърли по гръб върху чакъла, както селянките блъскат прането си в камъните.
В главата ми избухнаха звезди и светът стана потреперващ и нереален, когато Жерар отново ме вдигна на крака. Видях как юмрукът му…
Изгревът беше прекрасен, само че го гледах под грешен ъгъл… Сбъркан с около деветдесет градуса.
Изведнъж ми се зави свят. Това усещане забави за миг осъзнаването на подробната пътна карта от болки, която се простираше по целия ми гръб и завършваше при столицата, някъде в околността на брадичката ми.
Висях високо във въздуха. С леко завъртане на главата си можех да виждам на много голямо разстояние надолу.
Почувствах, че в тялото ми са вкопчени чифт мощни щипци. Като се поизвърнах да ги погледна, разбрах, че са ръце. Щом завъртях врата си още малко, установих и че са ръцете на Жерар. Той ме държеше със съвсем изпънати ръце над главата си. Бе застанал в самия край на пътеката и ниско долу можех да видя Гарнат и завършека на черния път. Ако ме пуснеше, част от мен щеше да се присъедини към птичите курешки, с които бе обсипан скалният откос, а остатъкът щеше да прилича на добре познатите ми от едно време изхвърлени върху брега медузи.
— Да. Погледни надолу, Коруин — обади се Жерар, като усети, че се размърдвам и вдигна очи, за да срещне моите. — Всичко, което трябва да направя, е да отворя ръцете си.
— Слушам те — промълвих тихо аз, докато се опитвах да измисля как да го повлека със себе си, ако му хрумнеше да ме хвърли.
— Аз не съм умен — продължи той, — но ме споходи една мисъл… една ужасна мисъл. И това е единственият начин, който знам, за да направя нещо в тази връзка. Помислих си, че ти беше далеч от Амбър страшно дълго време. Няма как да знам дали историята, че си загубил паметта си, е съвсем вярна. Ти се върна и взе всичко под свой контрол, но все още не си станал на практика владетелят тук. Смъртта на слугите на Бенедикт ме обезпокои, а сега съм смутен от смъртта на Кейн. Ерик също умря наскоро, Бенедикт е осакатен. Не е много лесно да те обвиня за тези неща, но все пак ми хрумна, че е възможно… че не е изключено да си сключил таен съюз с нашите врагове от черния път.
— Не съм — отсякох аз.
— Това е без значение за онова, което искам да кажа — заяви Жерар. — Просто ме изслушай. Каквото има да става, ще стане. Ако по време на дългото си отсъствие, ти си подготвил този развой на събитията — като може би в плана ти влиза дори и премахването на татко и Бранд, — тогава според мен ти си готов да унищожиш всеки от семейството, който се опита да ти попречи в узурпирането на трона.
— Ако случаят беше такъв, щях ли сам да се предам в ръцете на Ерик, за да бъда ослепен и затворен?
— Изслушай ме! — повтори Жерар. — Като нищо може да си допуснал някоя грешка, която да е довела дотам. Сега това няма значение. Възможно е да си така невинен, както твърдиш, или да носиш цялата вина. Само погледни надолу, Коруин. Това е всичко. Погледни надолу към черния път. Ако той е твое творение, смъртта те очаква в края му. Още веднъж ти показах каква ми е силата, в случай, че си забравил. Мога да те убия, Коруин. Не бъди толкова сигурен, че мечът ще ти помогне. Стига ми само да се добера до теб и ще те убия с голи ръце. Ще го направя, за да удържа обещанието си. А обещанието ми е, че ако си виновен, ще те убия в мига, в който се убедя в това. Освен това знай, че животът ми е застрахован, Коруин, защото сега е свързан с твоя собствен.
— Какво искаш да кажеш?