Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Бърнард сви устни.
– Наистина ли? Значи, е успяла да намери помощ в столицата.
Алдрик кимна отсечено.
– Бяхме изпратени тук, за да помогнем на гарнизона с всички сили. Извинявам се, че не можахме да пристигнем по-скоро, но лошото време ни забави. Макар че ни осигури една хубава, назряла буря, с която да си поиграем. – Той погледна към небето и се замисли. – Тя ни отне цялото забавление от битката, но пък не е професионално да не се възползваме от такъв подарък.
– Не мога да не съм благодарен за помощта ви, Алдрик – каза Бърнард. – Но не мога да кажа и че се радвам да ви видя. Последния път, когато се срещнахме, вие едва не ме изкормихте на крепостната стена на гарнизона.
Алдрик леко наклони глава настрани и каза:
– Вие бяхте войник. В това нямаше нищо лично, Ваше Превъзходителство. Нито изпитах особено удоволствие от това, което направих, нито ви предлагам своите извинения. Но бих искал да знам дали в този момент можете да го преглътнете. По един или друг начин този проблем трябва да бъде уреден.
Бърнард погледна намръщено мъжа и кимна отсечено.
– Мога. Бих искал да науча нещо повече за холтър Исана.
Алдрик кимна.
– Разбира се, макар да не разполагам с много информация. Но първо, Ваше Превъзходителство...
Бърнард махна с ръка във въздуха.
– Името ми е Бърнард. Вие спасихте хората ми. Не е нужно да използвате титлата.
Изражението на лицето на Алдрик едва забележимо се промени. Той леко се поклони, демонстрирайки уважение, и продължи:
– Тогава предлагам да се скрием в пещерата. Моите рицари Аери отнеха доста от енергията на могъщата вятърна фурия и тя сигурно ще изпрати ветрогони, за да си отмъсти. С ваше разрешение, графе, ние ще потърсим убежище в пещерата, докато отмине бурята. А вътре моите водни призователи ще се погрижат за ранените.
Амара продължаваше да гледа намръщено Алдрик, но когато Бърнард се обърна към нея, тя леко кимна.
– Можем да разрешим всички спорни въпроси, след като отмине бурята.
– Отлично – каза Алдрик и се отправи към хората си.
Той направи няколко бързи жеста и един от наемниците веднага предаде заповедите му на останалите. Бърнард заповяда да съберат ранените алерани и да ги отнесат в пещерата, за да се скрият от наближаващата буря.
– Мога да вървя – каза му Амара.
Тя направи една крачка, за да му го докаже, и едва не падна.
Той я подхвана и каза:
– Внимавай, любов моя. Нека те отнеса. Ти си удари главата.
– Ммм – промърмори Амара с въздишка. После примигна, очите ѝ постепенно се разшириха и тя каза: – Леле!
– Леле? – повтори Бърнард въпросително.
Тя вдигна ръка и докосна шията си, където на верижката все още висеше пръстенът на Бърнард.
– Леле! Ние оцеляхме. Живи сме. И сме... женени.
Бърнард примигна няколко пъти и се замисли.
– Да, като че ли е така. Живи сме. И сме женени. Предполагам, че сега ще трябва да останем заедно. И дори да бъдем влюбени.
– Точно така – отвърна Амара, затвори очите си с въздишка и се облегна на широките му гърди. – Това ще развали всичко.
Той направи няколко крачки, носейки я на ръце без видимо усилие, а след това попита:
– Искаш ли ме все още?
Тя надигна глава, за да го целуне по шията, и промърмори:
– Завинаги, милорд, стига ти да ме искаш.
Той ѝ отговори с глас, натежал от чувства:
– Да, милейди. И това е голяма чест за мен.
Глава 51
Тави се затича пръв по криволичещото стълбище. Звънтенето на стомана ги предупреди, че се приближават, а след като се изкачиха още малко, стъпалата станаха по-тъмни и хлъзгави от пролятата кръв. Тави погледна нагоре и видя капитан Майлс, който се сражаваше с канимите. Един от тях лежеше безжизнено на каменните стъпала и кръвта му се стичаше надолу. Другарите на мъртвия каним просто бяха прегазили трупа му, забивайки ноктите си в него, за да запазят равновесие върху коварните хлъзгави стълби.
Майлс беше принуден да отстъпва бавно под натиска на превъзхождащата го сила и беше получил нова рана; от коляното надолу левият му крак бе подгизнал от кръв. В резултат на това той с усилие запазваше равновесие на завоите на стълбището и му се налагаше да издърпва крака си, когато слизаше на следващото стъпало, докато противникът му го засипваше с удари. Зад Майлс, облегнат на стената, стоеше маестро Килиан. Мечът му лежеше няколко стъпала надолу, но той продължаваше да стиска здраво пръчката си. Гърдите и рамото на Килиан бяха покрити с кръв; той също бе ранен.