Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Гвардията? – промърмори Майлс. Гласът му прозвуча тихо и изморено. – Гвардията пристигна ли?
– Не още – отвърна Тави.
– К-кой тогава? Това... това беше стар легионерски жаргон. Отстъпи надолу. Не съм го чувал от години.
Той примигна с единственото си око към Тави, след което обърна глава към битката, която се вихреше само на няколко стъпала от тях.
Майлс застина. Окото му се отвори широко, а после от устата му излезе тих звук. Той започна да трепери толкова силно, че Тави го усети, докато завършваше превръзката на капитанското бедро.
– Това не е... – Лицето му се изкриви в гротескна гримаса. – Не, не е възможно. Той е мъртъв. Той умря със Септимус. Всички умряха със Септимус.
Фейд избегна на косъм един стремителен замах на канима и му нанесе два бързи удара, осакатявайки ръката му, а после го рани по муцуната. Канимът залитна към него, опитвайки се да го докопа със здравата си ръка, но Фейд отскочи и когато звярът падна, му нанесе силен удар, който разсече черепа му на две и го уби на място. Едва успя да вдигне меча си, за да блокира удара на следващия каним, и злобната атака на тварта го принуди да премине в защита, слизайки още едно стъпало надолу.
– Сега го подмами – рече тихо Майлс. – Нека се протегне, а ти атакувай ръката, която държи меча, и крака му.
Канимът замахна с острието към гърлото на Фейд, пропусна на косъм и едва не го достигна с обратния удар. Робът се олюля на ръба на стъпалото, а канимът се хвърли напред. Точно преди да го нападне, Фейд възстанови равновесието си толкова бързо, че Тави веднага се досети, че всичко е било преструвка. Робът се гмурна под острието на канима, проби защитата му и нанесе страховит удар по въоръжената му ръка, след което продължи движението надолу, подсичайки крака му. Канимът падна, но не преди мечът на Фейд да опише дъга и да отсече главата му.
– Безупречна работа – рече тихо Майлс. – Безупречна. Винаги е бил перфектен. – Той примигна няколко пъти с око и Тави видя как по окървавената му буза се стича сълза. – Фурии. Станал е още по-добър. Но това не може да бъде. Не може да бъде.
– Майлс – каза тихо Тави. – Не ви се привижда. Това е брат ви.
– Арарис е мъртъв – изръмжа Майлс.
– На мен ми се струва доста жив – отвърна Тави.
Майлс отново поклати глава, плачейки, докато мечът на Фейд изплиташе непробиваема стоманена мрежа между него и следващия канимски воин.
– Ето, виж – промърмори той, а гласът му внезапно прозвуча отнесено. – Това беше любимата защита на Септимус. Беше я научил от пиратите – те я използват при битки върху хлъзгавите палуби в бурно море. Принцепсът научи всички ни как да я прилагаме. Е, поне се опита. Всъщност само Алдрик и Арарис я разбраха. Как така не го познах? – Той насочи окото си към Тави и на лицето му се изписа смущение. – Как е възможно това? Как така е тук?
– Дойде с мен – каза тихо Тави. – От Калдерон. Беше роб в холта на чичо ми още от детските ми години. Гай го доведе тук заедно с мен.
– Гай. Защо му е на Гай... – Гласът му внезапно секна и окото му отново се ококори. Под кръвта, покрила лицето му, кожата на Майлс пребледня и той се втренчи в Тави. – Велики фурии – прошепна той. – Велики кървави фурии!
Тави отвърна намръщено на погледа му.
– Какво има?
Майлс отвори уста, после се поколеба. На лицето му се преплитаха болка, изтощение и изненада.
– Тави! – извика внезапно Фейд и момчето бързо се обърна към него.
Робът продължаваше да се сражава ожесточено, от ударите на меча му по окървавените канимски остриета изхвърчаха искри, но погледът на Тави бе привлечен от източените многокраки фигури, които бързо и грациозно се плъзгаха по тавана. Восъчните паяци. Пазителите.
Майлс стисна меча си, но восъчните паяци не ги нападнаха. Те просто продължиха да се спускат надолу в поклащаща се линия, десетина и дори повече, като постепенно се изгубиха зад завоя на стълбището.
Първият лорд. Макс. Маестрото. Всички лежаха безпомощни долу. Смъртоносната отрова на паяците щеше да ги довърши. Само Кайтай бе способна да се защити, а тя не знаеше, че паяците идват. Ако я хванеха неподготвена, тя никога нямаше да успее да защити всички ранени. Щеше да извади късмет, ако самата тя останеше жива.