Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Графиньо! – извика някой от рицарите и тя се обърна тъкмо навреме, за да види как един от тях пада под брадвата на взет дървар. Миг по-късно юмрукът на друг взет се заби в шията на втори рицар, който се свлече на земята.
Третият рицар се паникьоса. Половин дузина взети се приближаваха към него и той погледна отчаяно към клоните на близкия дъб. Направи рязък жест с ръка и един от клоните се наведе достатъчно ниско, за да може да го хване с ръка. Клонът отскочи рязко, издърпвайки го почти от ръцете на взетите.
Но в мига, в който махна с ръка, поне десетина лица се извърнаха рязко към отчаяния рицар. Изведнъж Амара почувства внезапен натиск върху очите си, когато взетите селяни се съсредоточиха върху мъжа. Клоните на дървото и на всички останали дървета в разстояние от двайсет ярда, започнаха да се клатят и шибат като обезумели. Само след миг останките на обречения рицар се посипаха по земята под силния дъжд.
Вордската царица се усмихна на Амара и още две дузини взети се втурнаха към нея на помощ.
А Амара ѝ се усмихна в отговор, когато Дорога описа над главата си пълен кръг с бойната си тояга и я запрати върху царицата.
Тварта се обърна в последния миг и макар че не успя да избегне напълно страшното оръжие, ударът успя само да я отхвърли в калта на двайсетина фута от Амара. Царицата се претърколи и се надигна изгърбена, опирайки се на лявата си ръка, а дясната висеше неподвижно до тялото ѝ. Тя изсъска и се обърна, за да избяга, но там бе Уокър, който тъпчеше редиците на взетите. Отдясно към нея се приближаваше разяреният Дорога, който стискаше в ръка бойната си тояга, очите му блестяха от хладна ярост. А отляво стоеше Амара с меч в ръка, по който се стичаше кръвта на царицата. Когато тварта се обърна още веднъж, тя видя, че легионерите най-после бяха успели да разчистят проход в редиците на взетите, освобождавайки път за своя командир. Граф Калдерон заби меча си в меката земя и вдигна големия черен лък. Легионерите му го защитаваха от двете страни.
Царицата се обърна към най-близкия си враг, Амара, и впери в нея безумните си очи. Амара внезапно почувства чуждото съзнание в главата си, сякаш ръка на слепец опипваше мислите ѝ. Времето се забави и Амара разбра какво става – по-рано царицата бе прочела мислите ѝ. Сега отново се опитваше да тършува из тях, но така разкриваше собственото си съзнание пред Курсора.
На Амара не ѝ оставаше нищо друго, освен да надникне в главата ѝ. Царицата бе просто зашеметена от случващото се. Алераните бяха успели да я хванат в капан, но така се бяха обрекли на смърт. В никакъв случай нямаше да успеят да се спасят от гнева на взетите, в никакъв случай нямаше да оцелеят – а на царицата никога не ѝ бе хрумвало, че в тактиката на враговете ѝ оцеляването няма да играе роля.
Саможертва.
Мислите на вордската царица се завъртяха около тази дума, открита в съзнанието на Амара.
Саможертва.
Тя не разбираше. Макар да знаеше, че обкръжаващите я същества бяха готови да се откажат от собствения си живот, за да унищожат нейния, тя не можеше да разбере мотивацията им. Как можеха да смятат собствената си смърт за победа, щом унищожението на врага им ще доведе до собствената им смърт? В това нямаше смисъл. Подобни мисли не поощряваха оцеляването. Такава смърт не можеше да послужи по никакъв начин на Целта.
Това беше лудост.
Когато погледна царицата на вордите, Амара внезапно осъзна, че е свързана с мислите ѝ и може да предугажда намеренията ѝ. Тя видя как царицата се напряга, видя я как скача напред, как зъбите и ноктите ѝ проблясват – и Амара знаеше, че царицата я е избрала за своя мишена, защото бе най-слабата и премахването ѝ бе най-лесният път към спасението. Когато ноктите се протегнаха към гърлото ѝ, тя почувства увереността на съществото.
Чу се силно бръмване, глух звук от удар и първата стрела на Бърнард удари царицата под ръката ѝ и потъна дълбоко в тялото ѝ. Ударът бе толкова мощен, че царицата падна на земята и мислената ѝ връзка с Амара рязко прекъсна.
Курсорът видя как царицата се надига и стрелата на Бърнард я улучва в гърлото. Окървавеният накрайник успя да пробие бронята. Царицата отново бе отхвърлена на земята, но пак се надигна, олюлявайки се. От раните ѝ се стичаше кръв. Тя се поколеба, блестящите ѝ очи се фокусираха върху Амара и царицата опита за последен път да скочи към Курсора.