Фурията на Академа

– Ние успяхме – каза тя и дори произнасянето на думите ѝ струваше огромни усилия. – Ние успяхме.

Отново прогърмя, просветна гневна мълния и озарените от огъня облаци на фуриената буря се устремиха надолу по планинския склон към бойното поле.

– Ще ме прегърнеш ли? – попита тихо Амара.

– Да – отвърна Бърнард.

И тогава от облаците се спусна огнена стена, разнесе се оглушителен гръм и само за миг двайсетина взети се превърнаха в пепел и почернели кости. Амара ахна и се отпусна безсилно в ръцете на Бърнард.

– Стегнете редиците! – нареди той. – Стегнете редиците и се снижете!

Амара виждаше как легионерите се опитват да изпълнят заповедите на Бърнард, а Дорога уговаря нещо Уокър на маратски език. Но погледът ѝ бе привлечен от някакво проблясване в облаците, където се появи звезда с осем върха, между които пробягваха мълнии толкова бързо, че се сливаха в огнен кръг. Внезапно огънят се стрелна надолу и изпепели още повече от взетите.

Сигурно ѝ се привиждаше. От буреносното небе се спуснаха десетки фигури – рицари Аери, които летяха в бойна формация, но същевременно носеха открити лектики.

Върху взетите се посипаха нови мълнии, а след това осем въздушни рицари се спуснаха още по-ниско, събраха енергията от мълниите в нова звезда с осем върха помежду си и я запратиха върху взетите.

От лектиките наизскачаха облечени в брони мъже, които се нахвърлиха върху оцелелите взети. „Наемници“, предположи Амара. Всички ги гледаха слисано. И изведнъж откъм оцелелите легионери се разнесе дружен рев – надеждата им се беше върнала.

Амара се опита да се изправи и Бърнард я подкрепи, без да изпуска меча си. Наемниците и легионерите заедно разпръснаха останалите взети и ги избиха. Повечето от наемниците въртяха мечовете със смъртоносната грациозност и майсторството на умели призователи на метал.

– Рицари – прошепна Амара. – Това са рицари. Всичките.

Един от тях с три удара покоси трима взети, небрежно им обърна гръб и се приближи към Бърнард, още преди последният от тях да рухне на земята. Това беше огромен воин с тежки доспехи, който пътьом си свали шлема и го пъхна под мишница. Той имаше тъмни коси и брада, не много отдавнашен грозен белег на едната буза, а очите му гледаха спокойно, безпристрастно и безчувствено.

– Ти – изръмжа Бърнард на мъжа.

– Алдрик екс Гладиус – каза Амара. – От Вятърните вълци. В служба на върховния лорд Акватайн. Мислех те за мъртъв.

Капитанът на наемниците кимна с глава.

– Това беше целта – отвърна той. После посочи с широк жест наемниците, които се бяха захванали с изтребването на последните оцелели от враговете им и търсеха ранени, които имаха нужда от помощ. – Поздрави от холтър Исана, лорд графе, графиньо Амара.