Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Взетите сравнително бързо се съвзеха от нападението на гарганта и преминаха в контраатака. Само за минута неколцина от тях с копия в ръце се озоваха от двете страни на Уокър и замахнаха с оръжията си към гарганта, докато Дорога се опитваше да ги отбие с голямата си тояга. Останалите се съсредоточиха върху легионерите и макар мъжете да се сражаваха с неоспорими умения и смелост, броят на враговете им просто беше твърде голям и устремът им започна да замира.
Амара видя как Бърнард избегна удара с брадва на един възрастен мъж с посивяла коса, а легионерът до него нанесе смъртоносен удар на нападателя с меча си. Секунди по-късно едно дете, момиче на не повече от десетина-дванайсет лета, дръпна с изненадваща сила крака на легионера, поваляйки го по гръб, и го счупи с дивашка ярост. Легионерът изкрещя, докато и други взети се нахвърляха върху него с безумна свирепост. Една страшно стара бабичка заби дървеното си копие в рамото на гарганта. Той се завъртя, надавайки рев от болка, удари силно копието и го пречупи.
В този момент Амара забеляза движение зад гърба на Дорога и гарганта. Нещо се промъкваше в сенките на дърветата. Тя различи гънките на тъмната пелерина и качулката.
– Там! – изкрещя тя на стрелците и посочи с ръка. – Ето я там!
Двама рицари веднага заредиха последните си стрели, увити с намаслен плат, и ги подпалиха с въглените, които носеха в малки делвички, закачени на коланите им. Те опънаха тетивата си и двете стрели полетяха със съскане в дъжда. Едната попадна право в целта, но се пречупи, без да причини никаква вреда. Втората се замота в гънките на наметалото на вордската царица.
Това беше сигналът. Бърнард рязко извърна глава, проследи полета на огнените стрели и изрева команда към своите легионери. Те се извъртяха и се устремиха към вордската царица с отчаяна решителност. Съществото скочи към Дорога, който успя да го зърне навреме. Той се хвърли настрани, претърколи се от гърба на гарганта и се приземи с приклякане. Царицата се хвърли върху него, но когато между нея и Дорога пристъпи гаргантът, тя бързо промени курса си.
– Вадете мечовете! – извика Амара на рицарите, които стояха до нея. – След мен!
Всички извадиха оръжията от ножниците си и се затичаха напред, заобикаляйки в дъга сражаващите се. Амара тичаше най-отпред, защото бе най-лека и най-бърза. Тя избегна непохватния удар на един от взетите и профучавайки покрай него, го повали на земята. После видя, че царицата отново скочи и ноктите ѝ проблеснаха в опит да извади едното око на гарганта. Ала Уокър тръсна мощно главата си, прониза царицата с бивните си и я запрати към земята на десетина ярда от Амара. Курсорът нададе нечленоразделен боен вик, вдигна меча си и призова Сирус за повече бързина в схватката с царицата. Тварта се изправи с лице към Амара, извади ноктите си и отново изпищя. Половин дузина взети се откъснаха от сражението и се хвърлиха към Амара, но рицарите ги пресрещнаха с вдигнати мечове и им попречиха да продължат напред.
Амара направи лъжливо движение с меча си, ала внезапно промени посоката на замаха си и насочи острието право към очите на царицата. Тварта успя да отбие удара, но не и преди мечът да закачи лицето ѝ и да разкъса качулката. Амара успя да разгледа чертите на вордската царица.
Те приличаха на човешки.
Почти ѝ се сториха познати.
Макар кожата да имаше зеленикавочерен цвят, да бе твърда и сияеща, лицето на тварта изглеждаше почти алеранско, но с леко скосени очи като на марат. Къдрава черна коса се виеше като венец от мъх около главата на царицата. Изпод пълните женствени устни се подаваха кучешки зъби. Ако не бяха те, цветът на кожата и сиянието на очите, царицата на вордите щеше да прилича съвсем на млада, красива алеранска девойка.
Царицата отскочи назад и от разреза на бузата ѝ потече гъста, зеленикава течност. Тя го докосна с пръсти, погледна към останалата по тях кръв и на лицето ѝ се появи почти детинско изумление.
– Ти ме нарани.
– Значи, сме квит – отвърна Амара мрачно.
Тя отново изкрещя и се хвърли напред, замахвайки бързо и силно към царицата. Тварта избегна удара и контраатакува със зашеметяваща скорост. Курсорът едва успя да избегне атаката.
Царицата отново запищя и Амара чу и усети зад гърба си присъствието на още взети, които се втурнаха на помощ. Курсорът решително потисна отчаяното си желание да призове Сирус и да се впусне в класическо нападение от въздуха, и се съсредоточи върху врага. Двете си размениха серия удари, но Амара чувстваше, че разстоянието между нея и взетите, които тичаха на помощ на царицата, намалява с всяка изминала секунда.