Фурията на Академа

И вълната от стомана се устреми напред. Ботушите тропаха глухо по мократа от дъжда земя, докато легионерите следваха своя граф Калдерон към битката. В същото време Уокър излезе от пещерата и бойният рев на окървавения гаргант се присъедини към виковете на легионерите. Той се понесе напред, забивайки ноктите си в земята, като се придвижваше изненадващо бързо, въпреки привидната му тромавост. Скоро набрал инерция, Уокър започна да застига легионерите, а Дорога въртеше над главата си бойната си тояга и надаваше бойния вик на маратите.

Откъм дърветата се разнесе нечовешки вой и взетите рязко се раздвижиха, безмълвни, в идеален синхрон помежду си. Те се строиха в широк полукръг; първата редица държеше щитовете, а останалите насочиха копията си напред, готови да посрещнат атаката, превръщайки щитовете в бодлива стена.

Докато тичаше, Амара призова Сирус, опитвайки се да вложи минимума усилия, необходими за фурията, за да пречупи светлината, което щеше да ѝ позволи да види враговете си отблизо. Тя имаше само една задача в тази битка – да намери вордската царица и да я посочи на Бърнард.

Застаналите до нея рицари Флора вдигнаха лъковете си. Стрелите се понесоха през дъжда, откривайки безгрешно очите и шиите на взетите. В следващите десет секунди половин дузина копиеносци вече лежаха проснати на земята, въпреки използването на легионерските щитове. Взетите веднага се раздвижиха, някои от тях грабнаха копията и заеха местата на загиналите, но пропукването в стената се оказа достатъчно, за да могат легионерите да проникнат сред копиеносците.

Щитовете се сблъскаха с оглушителен металически трясък и легионерите се нахвърлиха върху грубите копия със своите страховити мечове, разширявайки пролуката и разкъсвайки строя на взетите.

– Движение наляво! – изкрещя Бърнард. – Наляво, наляво!

Легионерите веднага изпълниха командата му, придвижвайки се като един на двайсетина фута вляво. И тогава сред гората от копия се врязаха Дорога и Уокър.

Амара наблюдаваше потресена удара на гарганта. Тя никога не беше чувала звяр да реве толкова силно, нито бе виждала нещо толкова мощно. Гърдите на Уокър се блъснаха в стената от щитове и той смаза неколцина от онези, които ги държаха. Голямата му глава се поклащаше наляво и надясно, разпилявайки взетите наоколо като детски играчки, а Дорога се беше навел от седлото и трошеше с бойната си тояга черепите на враговете. Гаргантът премина през отбраната им, без да забавя ход, оставяйки след себе си коридор на опустошение. После се спря, завъртя се и веднага се нахвърли върху взетите, пускайки в ход смъртоносните си нокти.

Легионерите се възползваха от момента и се хвърлиха в бе­зумна, отчаяна атака. Взетите се оказаха притиснати между тях и обезумелия заради кръвта гаргант.

Амара прехапа устни и отмести поглед от битката. Трябваше да намери царицата, да направи нещо, за да помогне на Бърнард и хората му. Засега можеше само да наблюдава отстрани сражението, чиито подробности се разкриваха пред очите ѝ с поразяваща яснота, докато тя търсеше царицата.