Империя на бури

Елида опита да не изтръпне от яростта в гласа й. Злорадата усмивка на Манон й помогна.

Елин се напрегна, когато вещицата наближи незащитения й гръб, но й позволи да коленичи отдясно на Елида. Да я огледа със златните си очи.

– Добра среща, малка вещице – поздрави я Манон.

После и двете с Елин се извърнаха към Лоркан.

– Струваш ми се малко поизмъчен – изсумтя кралицата.

– Подобно – озъби й се той.

Усмивката на Елин беше смразяваща.

– Получил си бележката ми, надявам се?

Едион плъзна ръка към дръжката на меча си...

– Мечът на Оринт – промълви Елида, забелязала костената глава на ефеса, древните руни. Елин и Лоркан прекъснаха свадата си за момент. – Мечът... ти...

Върнън я беше излъгал, че кралят на Адарлан го е претопил. Изгорил го заедно с трона от еленови рога.

Тюркоазените очи на Елин омекнаха.

– Мечът оцеля. Ние също.

Те тримата, остатъкът от двора им, семействата им.

Елин отново оглеждаше Лоркан преценяващо с онази зловеща усмивка на лице. Елида пророни тихо:

– Оцелях, Ваше Величество, благодарение на него. – Тя кимна към Манон. – И на нея. Тук съм благодарение на тях двамата.

Манон кимна в отговор и вниманието й се насочи към джоба, където бе видяла Елида да прибира парчето камък. Търсеното потвърждение. Напомняше й за третата част от триъгълника.

– Тук съм – добави Елида, прикована от обезпокоително живите очи на Елин, – благодарение на Калтейн Ромпие.

В гърлото й заседна буца, но тя я пренебрегна и бръкна с разтреперани пръсти във вътрешния си джоб, откъдето извади увитото в плат парче камък. Неземната му енергия запулсира в дланта й.

– Заръча ми да ти предам това. Тоест на Селена Сардотиен. Тя не знаеше, че са... че сте един и същи човек. Каза, че било отплата за... за топлата пелерина, която си й дала в студената тъмница. – Не се срамуваше от сълзите си, защото ги лееше в чест на онази жена и подвига й. Елин огледа парчето плат в потръпващата длан на Елида. – Мисля, че е запазила плата, за да й напомня за добрината ти. – Пророни сипкаво Елида. – В Морат я пречупиха... нараниха я. И умря сама там. Умря сама, за да не ме... за да не...

Никой от околните не продума, не помръдна. Не можеше да прецени дали е за добро, или лошо. Дали това, че Лоркан сложи ръка на гърба й, не я накара да плаче още по-силно.

Думите се заизливаха от треперещата й уста.

– Каза да ти напомня, ч-че си обещала да ги накажеш всичките. И че м-можеш да отключиш всяка врата, стига да имаш к-ключа.

Елин стисна устни и затвори очи.

Отнякъде се появи красив, тъмнокос мъж. Сигурно беше броени години по-възрастен от нея, но имаше толкова величествена осанка, че се почувства дребна и нескопосана пред него. Сапфирените му очи се съсредоточиха в нея, интелигенти и невъзмутими, и той попита:

– Калтейн Ромпие е спасила живота ти? И ти е дала това?

Той я познаваше.

Манон Черноклюна обяви с тих, помпозен глас:

– Лейди Елида Локан от Перант, запознай се с Дориан Хавилиард, крал на Адарлан.

Кралят я изгледа с вдигнати вежди.