Империя на бури

Не му направи впечатление, че леките стъпки в тревата не бяха на досегашните му събеседници.

Ала веднага позна женския глас, който попита иззад него:

– Какво става тук, по дяволите?

***

Елида нямаше думи да обясни на Лоркан какво бе почувствала в момента, в който бе спуснал щита си. А после и когато среброкосият татуиран принц воин беше спрял неизбежното кръвопролитие.

В дробовете й не остана нито глътка въздух, когато надникна над широкото рамо на Лоркан и зърна златокосата жена, крачеща към тях.

Беше млада, но лицето й... Беше древно, мъдро и прозорливо, заредено с мощ. Красиво с бронзовата си кожа и живописни тюркоазени очи. Тюркоазени очи с оградени в златисто зеници.

Ашриверски очи.

Същите като на златокосия, напет мъж, който застана до нея, напрегнал мускулестото си тяло, докато преценяваше дали ще се наложи да пролее кръв. В едната си ръка държеше лък.

Двете страни на една и съща златна монета.

Елин. Едион.

И двамата се вторачваха в нея с ашриверските си очи.

Елин примигна. И златистото й лице се сбърчи с думите:

– Ти ли си Елида?

Елида намери сили колкото да кимне. Мускулите на Лоркан бяха обтегнати като тетива, а тялото му – още наведено над нея.

Елин я доближи, без да откъсва поглед от лицето й. Елида се чувстваше толкова млада в сравнение с жената пред нея. Имаше белези навсякъде по ръцете, около врата, около китките, където бе носила окови.

Елин коленичи до нея и Елида се замисли дали не трябва дай се поклони, да опре чело в земята...

– Толкова много... приличаш на майка си – каза Елин с пресекваш глас.

Едион също коленичи безмълвно и постави широката си ръка върху рамото на Елин.

Майка й, която бе умряла в бой, за да спаси живота на жената пред нея…

– Съжалявам – промълви Елин. Раменете й се превиха, главата й увисна ниско и по пламналите й бузи се търкулнаха сълзи. – Толкова много съжалявам.

От колко ли години тези думи стояха заключени в душата й?

Ръката я болеше, но това не спря Елида да докосне юмрука на Елин, стиснат в скута й.

Да докосне бронзовата й, обсипана с белези ръка. Топла, лепкава кожа посрещна пръстите й.

Истинска. Елин беше истинска.

Кралицата, която сякаш току-що се беше уверила в същото за нея, вдигна глава и отвори уста, но устните й потрепериха и тя ги стисна.

Никой от свидетелите им не продума.

Накрая Елин каза на Елида:

– Тя ми спечели време.

Елида знаеше за кого говори.

Ръката на кралицата се разтресе. И гласът й едва не рухна напълно, когато промълви:

– Днес съм жива благодарение на майка ти.

– Знам – прошепна Ели да.

– Тя ми заръча да ти предам... – Елин си пое пресеклива глътка въздух, но не откъсна поглед от нея дори докато сълзите й си проправяха вадички по мръсните й бузи. – Майка ти ми заръча да ти предам, че те обича безкрайно. Това бяха последните й думи към мен. Кажи на моята Елида, че я обичам безкрайно.