Върховният повелител

— Само си хабят силата.

— Да. – Той се усмихна и в очите му проблесна някогашната хищническа светлинка.

Вниманието им бе привлечено от приближаващи стъпки.

— Чужденеца ли търсите? – Гласът беше на възрастна жена. – Току-що влезе в една къща наблизо.

Акарин я погледна.

— Можеш ли да ни покажеш мястото?

— Принадлежи на дома Аран – отвърна тя. – Има голяма конюшня и двор отпред, а къщата е от другата страна. Обградена е със стена. Под нея няма проходи. Стига се само от улицата.

— Колко входа има?

— Два. Главният отпред и една врата към двора. Чужденецът влезе отпред.

— Кой е по-близкият?

— Вратата към двора.

Акарин погледна Сония.

— Значи ще влезем оттам.

Жената кимна.

— Последвайте ме.

Те тръгнаха отново по проходите. Сония докосна пръстена на пръста си.

— Какъв е планът ти?

— Още не съм сигурен. Но мисля, че е време да използвам твоя метод.

— Моя метод? Имаш предвид с лечителство?

— Да.

— Тогава трябва да го направя аз. Теб може и да те разпознае, но не и мен.

Акарин се намръщи, но не отговори нищо. Жената ги отведе до малка врата, през която преминаха един по един. От другата страна имаше стая, пълна с каци.

— Намираме се в къщата от другата страна на улицата – обясни жената. – Просто се изкачете по онези стълби и излезте през вратата в другия край на коридора. – Тя се усмихна мрачно. – Успех.

Следвайки инструкциите на жената, Сония и Акарин стигнаха до грубата врата. Ключалката беше разбита.

Акарин надникна навън и бързо се измъкна. Озоваха се на типична за Вътрешния кръг улица. От другата страна на пътя се издигаше обикновена стена, в която беше вградена двукрила дървена порта.

Акарин изтича до нея и погледна през тесния процеп.

— Към двора има два изхода – каза той. – Ще влезем през по-близкия.

Той се взря в ключалката и тя изщрака. Сония го последва вътре и затвори вратата зад себе си. Пред тях се ширна голям правоъгълен двор. Вляво се намираше продълговата сграда с няколко широки врати – конюшнята. Вдясно се издигаше двуетажна къща. Акарин забърза към къщата, отключи в движение вратата и двамата се шмугнаха вътре.

Озоваха се пред дълъг коридор. Акарин й махна да пази тишина. Доловиха далечно скърцане и стъпки от втория етаж. Сония зърна някакво движение с крайчеца на окото си и надникна през малкото прозорче до вратата. Към конюшните бързаха двама магьосници и един богато облечен мъж.

Акарин застана до нея. Тримата мъже стигнаха до една от големите врати. Мъжът отвори широко вратата, като очевидно очакваше да е по-тежка. Сония затаи дъх и се притисна към стената.

Над нея прозвучаха забързани стъпки. Тримата мъже влязоха в конюшнята, оставяйки вратата отворена. Известно време цареше пълна тишина. Когато от втория етаж се разнесоха нови стъпки, Сония усети как устата й пресъхва. Настъпи тишина, после се затвори някаква врата и магьсникът-ичани изтича навън. Той се спря насред двора и предпазливо се огледа. Когато видя отворената врата на конюшнята, забързано се отправи към нея.