Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Но…
— Дракаша, това е непоносимо!
Локи и Замира отново се обърнаха едновременно и видяха Учената Треган, застанала на първото стъпало на стълбата към каютите. Тя тръгна към тях, куцукайки без поддръжката на бастуна си, а в протегнатите й ръце се гърчеше някакъв хитинов кошмар, многокрак и лъщящ на светлината на фенерите. Паяк, голям колкото котка. Тя го носеше с корема нагоре и блесналите му зъби потръпваха от възмущение.
— Мили богове, така е, вярно! — възкликна Локи.
— Треган, какво, по дяволите, дири Зекасис извън клетката си?
— Твоят лейтенант атакува преградата между каютите ни — изсъска Треган. — Нетърпим шум и гюрултия! Имаше късмет, че събори само една клетка с всичкото това нейно тряскане, и още по-голям, че бях там, за да удържа тази невинна дама…
— Значи… Чакай, ама ти това чудо в каютата си ли го държиш? — Локи с облекчение откри, че това страшилище дебнеше на кораба, но все пак не се ширеше.
— А според теб откъде идва коприната за рани, Равел? Стига си треперил — Зекасис е деликатно и плахо създание.
— Треган — обади се Дракаша. — Като лекар ти би трябвало да си запозната с ухажорските навици на зрялата самка на човек.
— Да, но на шест стъпки от главата ми, това е нетърпимо натрапничество…
— Треган, по мое мнение да прекъснеш Езри в момента би било нетърпимо натрапничество. Картата на интенданта от отсрещната страна е свободна. Доведи дърводелеца, за да стъкми временна квартира на Зек, и закачи хамака си в каютата на Гуилем.
— Ще запомня това унижение, Дракаша…
— Да, приблизително за десет минути, докато нещо друго не те издразни и не обсеби изцяло вниманието ти.
— Ако Делмастро вземе, че пострада от нейните напъни — рече превзето Треган, — нека си търси друг лечител да ви обслужва. И нека преде коприна за превръзките си от собствения си корем…
— Убедена съм, че коремът на Езри си има друга работа, Учена жено. Моля те, намери някой да скове на животното дом за тази нощ. Няма нужда да приказваш много, за да ги убедиш, че е спешно.
Треган се изнесе с пъхтене заедно със своето деликатно плахо създание, размахало възмутено крака. Локи се обърна отново към Замира, вдигнал вежда.
— Ти откъде…
— Наказанието за безочливост спрямо Никорското кралско семейство е да те окачат в желязна клетка да умреш от глад. Ние бяхме в Никора и се занимавахме малко с контрабанда, а Треган висеше там и умираше по малко. През повечето време не съжалявам, че я свалих оттам.
— Е, какво ще кажеш за моето… безумно предложение?
— Замира, няма нужда да влизаш в пристанището на Тал Верар. Само ми осигури с нещо задоволството на Страгос още няколко месеца. Ограби някой и друг кораб близо до Хал Верар. Бърза и лесна работа. Знаеш, че с Жером ще сме първите, които ще скочат зад борда заради теб. Само накарай ги да се юрнат към града и да всеят малко паника. После някоя нощ изпрати и нас дотам с лодка да си свършим работата, и ще се върнем с някоя по-свястна идея как да променим положението…
— Да нападнем кораби под верарски флаг, а после да се приближим до града достатъчно, че да се промъкнете дотам с лодка? И да чакаме на котва, когато за главата ми е обявена награда от пет хиляди стария?
— Ето това вече е несправедливост, Замира, каквото и друго да съм направил, че да заслужа подозренията ти. Ако с Жером просто искахме да се измъкнем в Тал Верар, защо да си рискуваме главите в твоята атака тази сутрин? А ако аз исках да продължа да те мамя и да те следя, защо не потвърдих извода ти, че сме агенти на Приори?
Тази сутрин с Жером се скарахме. Ако си говорила с Джабрил, преди да ме извадиш от трюма, трябва да знаеш, че аз съм жрец на Тринайсетия, Уродливия страж. Вие сте… наши хора, повече или по-малко. От нашите. Въпрос на приличие е. Жером настоя да ти кажем истината — че вие сте ни нужни като доброволни съюзници, а не като хора, които будалкаме. Срам ме е да призная, че бях твърде ядосан и не се съгласих. Но той излезе прав, и това не е само шибана сантименталност, а чистата истина. Не ми се вярва с Жером да успеем да изиграем този номер, ако не ни помогнете с пълните си познания в какво сме се забъркали. А ако не можете или не желаете, мисля, че ви предстои страшна бъркотия. Скоро.
Дракаша отпусна десницата си върху ефеса на едната си сабя и затвори очи. Изглеждаше уморена и разтревожена.
— Преди всичко — заговори тя най-сетне, — встрани от всякакви други съображения, ние трябва да стигнем в Порт Продигал. Имам да продавам товар, да попълвам запаси, да се отървавам от плячка и да се срещам с членове на екипажа. Дотам пътят е няколко дни, и ще стоим там още няколко дни. Ще помисля за това, което каза, и по един или друг начин ще ти дам отговор, след като приключим с работите си там.