Червени морета под червени небета

— Каква е ползата да ти играя по свирката и да разбуня Гал Верар, та да се изпълни желанието на Страгос? — попита Замира. — Преди седем години не можахме да надвием над флотата му, а бяхме два пъти повече на брой от сега.

— Ти не си оръжието — поясни Локи. — Ние с Жером сме оръжието. Ние имаме достъп до Страгос. Трябва ни само лек за отровата, и ще обърнем тоя кучи син като скорпион в брича му.

— И заради това да се размотавам с кораба, екипажа и децата ми на една ръка разстояние от врага, далеч извън пределите на силата ми?

— Замира, ти говореше за Пиринчено море, все едно е приказно царство, безкрайно изменчиво, а си здраво привързана за Порт Продигал, и трябва да го знаеш. Не се съмнявам, че ти би могла да доплаваш до всяко пристанище на света и да се върнеш невредима, но би ли могла да живееш някъде другаде така, както живееш тук? Да си продаваш така лесно стоката и пленените кораби? Да си плащаш така редовно на екипажа? Да познаваш водите и своите другари разбойници толкова добре? Да дебнеш по търговските пътища, минаващи толкова далеч от флотите на всички велики сили?

— Това е най-странният разговор, който съм водила от години — рече Замира и си сложи отново шапката. — И вероятно най-странната молба, която някой някога ми е отправял. Няма как да знам дали онова, което ми казваш, е истина. Но познавам този кораб и знам колко бързо може да плава, ако всичко друго се провали. Дори и Порт Продигал.

— Това, разбира се, е една от възможностите. Да ме пренебрегнеш. Да изчакаш Страгос да намери друг начин да поведе своята война или подобие на война. И после да избягаш. В някое друго море, за да водиш по-тежък живот. Ти сама каза, че не можеш да победиш флотата на Архонта — не можеш да нападнеш Страгос с оръжие. Затова се замисли — всеки друг твой избор рано или късно ще доведе до оттегляне и бягство. Ние с Жером сме единственото средство за нападение, с което някога ще разполагаш. С твоята помощ можем да разрушим Архоната завинаги.

— Как?

— Това е… В момента се трудим по него.

— Това е възможно най-малко вдъхващото сигурност твое изказване…

— Ако не друго, ние сме наясно, че в Тал Верар има могъщи сили, които са срещу Архонта — прекъсна я Локи. — Двамата с Жером можем да се свържем с тях и да ги въвлечем някак. Ако Архонатът бъде разрушен, Приори ще завладеят Тал Верар чрез кесията му. А последното нещо, което искат те, е да се забъркат в безсмислена война, която би могла да създаде нов любим на народа герой от войската.

— Застанал тук, на кърмата на кораба ми, на седмици плаване от Тал Верар, как можеш да говориш така убедено как може да се постъпи с търговците и политиците на този град?

— Ти самата каза, че аз имам дарба за мошеничество. Често мисля, че това е единственото ми умение, достойно за похвала.