Изповядвам

И Лотар Грюбе се усмихна през сълзи, а вечерта каза на Анна виждаш ли, любима, нашият син е размислил. Исках да ти го спестя, но се оказа, че на нашия Франц му бяха напълнили главата с мръсните лъжи на Хитлер; и все пак нещо го е накарало да осъз­нае, че е сбъркал. Върху нас падна срамът на режима, а това е най-голямата радост за един Грюбе.

За да се преклони пред храбростта на малкия Франц, героя на семейството, единственият досега който смело се е опълчил срещу този звяр, Райха, помоли Гюнтер Рауе да му върне услугата, да, след толкова години. И Гюнтер Рауе претегли всички „за“ и „против“ и каза да, Лотар, приятелю, но при едно условие. Какво? Да бъдете дискретни, за бога. Аз ще ти кажа колко бакшиш трябва да дадеш на гробарите. И Лотар Грюбе каза съгласен съм, смятам, че е справедливо. И след пет дни, когато се заговори, че на западния фронт се очертават проблеми, но никой не споменаваше за катастрофата в Белорусия, където майката земя беше погълнала цели няколко армии, в тихото гробище на Тюбинген, в парцела на семейство Грюбе-Ландау, в присъствието на един тъжен мъж и неговата братовчедка Херта Ландау от семейство Ландау от Бебенхаузен, беше пог­ребан в празен ковчег споменът за един храбър герой, а когато настъпят по-добри времена, ще го почетем с бели като душата му цветя. Гордея се с нашия син, който е вече с теб, любима Анна. Скоро и аз ще дойда при вас, защото тук вече нямам какво да правя.

Беше се стъмнило. Излязоха замислени през решетъчната врата, която все още беше отворена, тя го хвана за ръката, повървяха мълчаливо към фенера, който осветяваше алеята в парка, и когато стигнаха до него, му каза според мен е вярно това, което каза професор Шот.

– Той каза много неща.

– Че твоята история на европейската мисъл е една наистина важна книга.

– Аз не знам дали е така. Бих искал да е вярно, но не мога да знам.

– Така е – настоя Сара. – А освен това те обичам.

– От известно време си мисля за други неща.

– Какви?

– Не знам. За историята на злото.

Като напускаха гробището, Адриа каза проблемът е, че не знам къде съм. Не съм в състояние да мисля истински. Хрумват ми, как да кажа, конкретни примери, но не и някоя идея, която...

– Ти пиши спокойно, аз съм до теб.

И аз продължих да пиша, Сара беше до мен – тя рисуваше, а аз бях близо до нея. Оставаше ни малко време, прекалено малко, да бъдем един до друг, да работим, да живеем, да приемаме страховете си. Аз пиша, а ти си до мен. Сара илюстрира приказки и рисува с въглен, а Адриа – до нея, възхищава се от нейния рисунък. Сара готви кашер399 и му разказва за богатството на еврейската кухня, а Адриа се отчита с вечната тортиля с картофи, варен ориз или пиле на скара. От време на време Макс им изпраща кашони с бутилки вино от подбрани реколти. И смях без причина. Влиза в ателието, докато тя гледа вглъбено статива с празен лист повече от десет минути, замислена за своите неща, за своите загадки, за тайните си, за сълзите си, които не ми позволява да избърша.