Изповядвам

– Твоето богохулство.

– Не знам за какво ми говорите. Баща ми... Той... Той ще ви поиска обяснение.

Али Бахр не можа да скрие мълниите в очите си. Каза грубо:

– Съблечи се, богохулстваща кучко!

Вместо да се подчини, коварната Амани побягна към вътрешността на къщата и Али Бахр беше принуден да я последва и да я хване за врата. А когато тя се развика за помощ, той беше принуден да й запуши устата с една ръка, а с другата дръпна силно дрехата й, за да изложи на показ греха.

– Виж, богохулнице!

И изтръгна медальона, който висеше на врата й. Остана кървава рязка.

Мъжът разгледа медальона на дланта си. Човешка фигура – жена с дете на ръце, а зад нея непознато кичесто дърво. А на обратната страна – християнски букви. Значи е вярно това, което разправяха жените за хубавата Амани: покланяше се на лъжливи богове, или най-малкото нарушаваше закона, който забранява да се изработва, извайва, рисува, купува, носи, притежава, крие каквото и да било човешко избражение при каквито и да било обстоятелства, хвала на Всевишния.

Скри медальона в гънките на дрехата си, защото знаеше, че може да изкара добри пари, ако го продаде на търговците, които минаваха на път за Червено море и Египет, със спокойна душа, защото той не беше изработвал, нито извайвал или рисувал, нито купувал, нито носил, нито показвал, нито крил никакъв предмет с човешко изображение.

Както разсъждаваше така, след като беше скрил медальона, забеляза, че под полуразкъсаната си дреха хубавата Амани показваше част от прелъстителното си тяло, което беше самият грях. Значи право казваха някои мъже, че под тези едва загатващи дрехи трябва да има изключително хубаво тяло.

В далечината се чу гласът на мюфтията, който призоваваше хората за молитва Зухр405.

– Ако викаш, ще трябва да те убия. Не ме принуждавай – предупреди я той.

Накара я да се наведе, облегната на полицата, където държаха гърнетата със зърно, най-после гола, сияйна, разплакана. И свинята му със свиня позволи на Али Бахр да я обладае и изпитах такова удоволствие, каквото няма да намеря дори когато отида в рая, само да не беше хленченето на тази жена, а аз се отпуснах и затворих очи, понесен на вълните на безкрайното удоволствие, благословен да бъде... както и да е.

– Тогава усетих ужасно пробождане и като отворих очи и се изправих, почитаеми кадия, видях онези очи на луда, а ръката, която ме беше пробола, още държеше шиша. От болка трябваше да прекъсна молитвата Зухр.

– А какво според вас я е подтикнало да ви нападне, когато сте били вглъбен в молитвата?

– Мисля, че искаше да ми открадне кошницата с фурми.