Изповядвам

Адриа Ардевол-и-Боск (Барселона, 1946). Професор по теория на естетическите течения и история на идеите, защитил докторат през 1976 г. в Тюбинген и автор на „Френската революция“ (1976), призив срещу използването на насилие в името на един идеал, с който поставя под съмнение историческата легитимност на такива фигури като Марат, Робеспиер, а и на самия Наполеон и с помощта на филигранен анализ ги сравнява с кръвожадните чудовища на двайсети век Сталин, Хитлер, Франко и Пиночет. Всъщност по онова време младият преподавател Ардевол хич не се интересуваше от история: когато пишеше книгата, все още беше възмутен от необяснимото изчезване на неговата Сара ↑Волтес-Епстейн (Париж, 1950 – Барселона, 1996), случило се няколко години преди това, и му се струваше, че светът и животът му дължат някакво обяснение. Не съумя да разкаже всичко това на своя добър приятел Бернат ↑Пленса-и-Пунсода (Барселона, 1945), който обаче често плачеше на рамото му, когато беше нещастен. Книгата подразни някои френски интелектуални кръгове, те му обърнаха гръб и накрая го забравиха. Затова „Маркс?“ (1980) мина незабелязано и дори малкото останали каталонски сталинисти не разбраха за нейната поява, за да я направят на пух и прах. При едно посещение у ↑Лола Чика (Барселонета, 1910–1982) откри следите на своята любима Сара (vid. supra385) и така отново настъпи мир в живота му, като изключим отделни епизоди с Лаура ↑Байлина (Барселона, 1959?), с която не можа да скъса честно и почтено и с която, както сам признава, се е държал много несправедливо, mea culpa, confiteor. От много години се твърди, че обмисля да напише една „История на злото“, но тъй като проектът не му е никак ясен, ще мине време, докато го осъществи, ако изобщо е способен на това. След като си възвърна вътрешния мир, съумя да посвети усилията си върху написването на най-сполучливото според самия него произведение – „Естетическата воля“ (1987), което получи възторжена подкрепа от страна на Исая ↑Бърлин (cf. Personal Impressions386, Hogarth Press, 1987 (1998, Pimlico), и след години трескава работа завърши впечатляващата „История на европейската мисъл“ (1994), труд, получил най-високо международно признание и което днес ни е събрало в тържествената зала на Брехтбау, факултета по философия и литература на този университет. За мен е чест, че ми бе дадена възможността да подготвя това скромно встъпително слово. Беше ми много трудно да не се отдам на лични и субективни спомени, тъй като моята връзка с доктор Ардевол започна преди много години из коридорите, аудиториите и кабинетите на този университет, когато аз бях новодошъл преподавател (и аз съм бил млад, драги студенти!), а студентът Ардевол беше младеж, изпаднал в отчаяние заради някакъв сърдечен проблем, поради което първите месеци се зае да чука наляво и надясно, докато установи много сложни отношения с някоя си Корнелия ↑Брендел (Офенбах, 1948), които за него се оказаха истинско мъчение, тъй като момичето, което не беше толкова хубаво, колкото той си въобразяваше, макар че, трябва да признаем, даваше надежди за страхотно чукане, упорито се стремеше към нови изживявания, а това трудно можеше да се понесе от един страстен средиземноморец като доктор Ардевол. Е, и за един студен и тесногръд германец. В никакъв случай не му говорете за това, защото може да се разсърди, но трябва да призная, че моя милост беше едно от новите преживявания на Брендел. Нека поясня: след един огромен баскетболист и един финландец, играч на хокей на лед, както и след един въшлив художник, Брендел реши да опита друг вид изживявания, погледна ме и се запита какво ли е да забиеш преподавател. Фактически, трябва да призная, бях само един ловен трофей и главата ми, украсена с академична шапка, стои на камината в нейния замък до главата на финландеца с крещящо червена каска. Но стига толкова, защото днес не говорим за мен, а за доктор Ардевол. Както казах, връзката с Брендел беше мъчение, от което успя да се избави, когато реши да се отдаде на учението. И затова на въпросната Корнелия Брендел трябва да й издигнем паметник край река Некар. Ардевол завърши следването си в Тюбинген и защити докторска дисертация върху Вико, която, нека ви напомня, макар че го знаете, получи големи похвали от страна на професор Еухенио Косериу (vid. Eugenio Coseriu-Archiv, Eberhard Karls Universität387), който, поостарял, но все така жизнен и с бистър ум, движи нервно крак на първия ред, макар и с доволно изражение. Доколкото ми е известно, дисертацията на доктор Ардевол е един от най-търсените текстове сред изучаващите история на идеите в този университет. И спирам дотук, защото иначе няма да престана да го възхвалявам; давам думата на суетния и надут доктор Шот. Усмихнат, Каменек плъзна микрофона към професор Шот, намигна на Адриа и седна по-удобно на стола. В актовата зала имаше стотина души. Интересна смесица от преподаватели и любопитни студенти. А Сара си помисли колко е хубав с новото сако.