Изповядвам

– Знам какво мислите, отче: че нямам право на място в рая.

Гостът го погледна мълчаливо, скривайки изненадата си. Конрад Буден продължи:

– И имате право. Грехът е толкова отвратителен, че истинският ад е този, който аз избрах: да приема вината и да продължавам да живея.

– Не си мислете, че ви разбирам.

– Не претендирам за това. Не се оправдавам нито с идеята, която ни ръководеше, нито с душевния студ, който правеше по-поносим ада, създаден от нас самите. И не търся прошка от никого. Дори от Бога. Помолих единствено да ми се даде възможност да поправя онзи ад.

Закри лицето си с ръце и каза doleo, mea culpa384. Всеки ден изживявам същото чувство със същата сила.

Мълчание. Навън тих покой обгръщаше болницата. На госта му се стори, че чува глухо, отдалеч шум от телевизор. Доктор Мюс каза тихо, криейки смущението си:

– Ще остане ли в тайна, или ще гръмне кой съм, след като умра?

– Моят клиент желае да остане в тайна. Който плаща, заповядва.

Мълчание. Да, телевизор. Звучеше необичайно на това място. Гостът се облегна назад на стола:

– Сега не искате ли да знаете от чие име съм дошъл?

– Не ми е нужно да знам това. Идвате от името на всички.

И сложи длани върху мръсния парцал, внимателно, малко тържествено.

– Какъв е този парцал? – попита гостът. – Салфетка ли е?

– И аз си имам тайни.

Докторът остана с ръце върху парцала и каза когато намерите за добре, аз съм готов.

– Бъдете така любезен, отворете си устата...

Конрад Буден затвори очи благочестиво и каза когато желаете, отче. Оттатък прозореца се чу уплашеното кудкудякане на кокошка, която сигурно се готвеше да отиде да спи. А по-далеч – смехове и ръкопляскания от телевизора. Тогава Ойген Мюс, брат Арнолд Мюс, доктор Конрад Буден отвори уста, за да приеме последното причастие. Чу как ципът на чантата се отваря рязко. Чу металически звуци, които го пренесоха в ада, и го прие като допълнително покаяние. Не затвори уста. Не можа да чуе изстрела, защото куршумът беше прекалено бърз.

Посетителят сложи пистолета на колана си и извади от чантата един калашников. Преди да излезе от помещението, сгъна грижливо ритуалния за този човек парцал, сякаш и за него имаше същото значение, и го прибра в джоба си. Жертвата седеше все така спретнато на стола, със смазана уста и почти без струйка кръв. Нито едно петно на бялата престилка. Прекалено стар е, за да пролее кръв, помисли си, докато сваляше предпазителя на автоматичната пушка и се готвеше да разбърка фактите. Прецени откъде идва шумът от телевизора. Знаеше, че трябва да се насочи натам. Беше наясно, че смъртта на лекаря трябва да остане незабелязана, и затова реши, че трябва да се говори колкото се може повече за всичко останало. Такъв е занаятът.

383 Моя преголяма вина (лат.) – думи от католическата покайна молитва, която се чете в началото на Светата литургия. – Б. пр.

384 Съжалявам, моя е вината (лат.). – Б. пр.