Кралство на пепелта

- Остани.

Тя вирна черната си вежда.

- Отивам просто в тържествената зала.

Той пак погали с палец опакото на ръката ѝ.

- Остани - пророни.

За секунда реши, че Елида ще му откаже, и беше готов да го приеме, да приветства тези последни мигове с нея като дар, какъвто не заслужаваше.

Но тя седна на ръба на леглото, точно до рамото му, и прокара ръка през косата му. Лоркан затвори очи, притискайки се към допира ѝ, неспособен да сдържи дълбокия стон на удоволствие, който отекна в гърдите му.

Тя издаде тихичък звук на почуда, може би и нещо повече, и отново го погали по косата.

- Кажи го - прошепна и пръстите ѝ застинаха в косата му.

Лоркан отвори очи и срещна нейните.

- Обичам те!

Елида преглътна и той се надигна в леглото, стискайки зъби. Забравил бе колко се извисяваше над нея, окажеха ли се толкова близо. Яхнала онзи кон, тя беше същинска природна стихия, неукротима буря. Одеялото му се свлече опасно ниско, но той не го вдигна от скута си.

И забеляза как погледът ѝ се спусна надолу. Как се плъзна нагоре по тялото му. Почти усещаше как спира на всеки мускул и белег.

От гърлото му се изтръгна притаен стон, докато Елида пълнеше очи... Пожелавайки неща, които не беше в състояние да ѝ предложи точно сега. И които тя самата навярно не бе готова да му даде въпреки изповедта си.

Наложи му се да изпита собствената си непоклатимост, когато в следващия момент тя леко прокара пръсти по новия белег на корема му.

- Ирен твърди, че този белег вероятно ще ти остане завинаги - каза Елида и, за щастие, откъсна ръка от него.

- Тогава ще е любимият ми.

Фенрис би прихнал в смях до сълзи, ако го чуеше да говори така, но Лоркан не се интересуваше... Всички други можеха да вървят по дяволите.

Елида пак се усмихна и той стисна в юмруци чаршафа, за да се възпре да не вкуси усмивката ѝ, за да не ѝ се полюбува с устни.

Ала тази току-що родена, крехка искра, блещукаща помежду им... За нищо на света не би рискувал да я загуби.

Елида, слава на боговете, явно нямаше подобни терзания. Тя вдигна ръка и погали с палец бузата му. С всеки дъх, който поемаше, Лоркан се мъчеше да запази самообладание.

И не помръдна, когато тя се приведе и докосна устните му със своите.

А сетне се отдръпна.

- Почини си, Лоркан. Като се събудиш, пак ще съм тук.

Каквото и да поискаше от него, беше готов да ѝ го даде. Всичко.

Твърде разтърсен от ласкавата ѝ, красива целувка, за да свика думите в себе си, той просто се отпусна върху възглавницата.

Тя се засмя заради безропотното му подчинение и като че не съумя да се сдържи, защото наново се приведе към него.

Този път целувката ѝ продължи по-дълго. Устата ѝ се долепи до неговата и при ефирния натиск на устните ѝ, при нежната им молба той ѝ отвърна със своите.

Вкусът ѝ заплаши да го унищожи напълно, а плахият допир на езика ѝ до неговия изтръгна още един дълбок стон от гърдите му. Но той ѝ позволи да го проучи с бавно, чувствено любопитство, поднасяйки ѝ всичко, което пожелаеше.