Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Нямам думи да изразя пред вас огромната си благодарност, валиде султан!

Хюрем хвърли към кандидат-зетя остър като кинжал поглед

– He ни трябва вашата признателност, а предана служба! Ако сега сте тук, то е, защото много добре са ни известни усилията, които положихте, за да бъде очистена онази хърватска свиня!

Рюстем отново се просна на земята пред Хюрем, сякаш е получил истински комплимент.

– За нас предаността е изключително важна. Трябва да знаете, че, не пропускаме да я възнаграждаваме. Сам го видяхте. Нека краят на Любимеца Ибрахим да ви бъде за урок. На този, който потъпква предаността, му прекършват врата, дори и да е зет.

Рюстем положи неимоверни усилия да прикрие тръпките на ужас.

– Рюстем ага, откакто Ибрахим заплати цената на предателството със своя живот, съществува ли за Великата Османска империя, за господаря и за нас някаква друга заплаха?

Лисичият ум на Рюстем веднага го накара да наостри уши. Моментално схвана подтекста в думите на Хюрем.

– И да съществува, какво от това, султанке? – прошепна с присъщата за физиономията му лукава усмивка. – Наш дълг е да ликвидираме и нея!

Хюрем се изпълни със задоволство: „Това е то моят умен зет! Още не е казал А – и той ти изредил всичко до Я!“

– Хайде да видим тогава как ще ни служите. Трябва и дълга си да изпълните, и да спечелите нашата дъщеря. Ние няма да останем по-назад, както се казва: „Който бърка в меда, си облизва пръстите!“. Искаме и в меда да бъркате, и пръстите си да облизвате.

Рюстем едва устоя да не се хвърли на врата на Хюрем.

Всички тия, които му се подиграваха, че е куц, които му се присмиваха в очите, и зад гърба, които му изкараха прякора „Въшльото“ заради една намерена по него въшка, сега щяха да видят за кого тепърва ще се върти колелото на късмета! Щяха да видят на кого му дойде времето! „Рюстем паша! – изпълни се с гордост той. – Рюстем паша! Зетят на султан Сюлейман! Съпругът на единствената дъщеря на падишаха. Толкова е хубаво дори само да си го мислиш, само да го мечтаеш!“ Вярно, че до сватбата оставаше цяла година, но още отсега можеше да започне с облагите от нея.

„Само да ми дойдат паричките! – изчурулика си наум. – Хееей! -викна от все сърце, но без глас. – Куция Рюстем, потурченото албанче, ще стане най-богатият, най-силният човек на света!“

За да постигне това, той трябваше да прави само едно нещо – да не прекършва на две думата на застаналата отпреде му тъща.

Прекрасно знаеше и какво ще иска тя от него.

Главата на престолонаследника Мустафа!

„Смятай, че вече съм му я отсякъл, тъщо! – закани се наум. – Рюстем ще ви бъде роб дотогава, докато в това тяло има душа!“

На излизане от харема – пак толкова незабелязано, колкото и на влизане – той потри самодоволно ръце.

Султан Сюлейман се загледа в бъдещия си зет с изпитателен, проницателен поглед.

– Ефенди, добре да знаеш! – проговори, приковал очи в изпъкналата гърбица на прегънатия в поклон до земята Рюстем. – Колкото ни е скъпа държавата, толкова ни е скъпа и нашата принцеса! Дъщеря ни, нашето Слънце, нашата Луна! В думите ни няма и зрънце преувеличение. Така да знаете, за да не допускате грешки. Не прощаваме на никой, който потъпква дълга си към държавата, не прощаваме и на онзи, от който сиянието на нашата Михримах угасва. Съобразявай се с това при изпълнението на дълга си и като мой служител, и като неин съпруг „Аз и без това щях да правя точно това!“ – си рече наум захлупилия се върху килима Рюстем. Беше преситен на любови-мюбови. Сега беше гладен за пари и слава. Разбира се, щеше да носи Михримах на ръце, защото само падишахската дъщеря можеше да му ги осигури. Но когато работата опреше до държавата... Лисицата в него отново проговори „Твоята държава са тъщата и жена ти, а не Великата Османска империя. Служиш ли на тях, служиш на държавата. Колкото по-добре им служиш, толкова повече ще растат мощта и властта ти. Отваряй си очите Въшльо Рюстем!“