Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

В този момент изражението на сина й изведнъж смая Гюлбахар. В очите на Мустафа вече прозираше заплаха и предупреждение. „Млъкни!“ – крещяха те. Едва сега Гюлбахар си даде сметка, че е говорила през цялото време с крясъци и вопли.

Ужаси се. Закри уста с две ръце. За такива думи хвърчаха глави.

Амасия вреше и кипеше от шпиони на падишаха. Всеки го знаеше. Така е било, така щеше да бъде. Този, когото наричаха падишаха, беше човек, който се страхуваше и от сянката на сина си. Целият свят се страхуваше от него самия, но той се страхуваше от сина си.

Ръката си само да мръднеше Мустафа, шпионите моментално ми докладваха: „Господарю, принцът днес си мръдна два пъти ръката!" Не дай се боже Мустафа да препашеше сабята и да се метнеше на коня! Накъде е тръгнал престолонаследникът, с кого се е срещнал, излязъл ли е навън, какво е направил? Въртят ли се там скрити-покрити работи? Всичко това политаше към Сюлейман. Защото навремето и баща му беше споделил правил така с него. Никой не го знаеше по-добре от Гюлбахар. Явуз беше заповядал да ги подслушват дори и в първата им брачна нощ със Сюлейман в Трабзон. И бащата на неговия баща беше следил сини си. Сега беше настъпил редът на Сюлейман да се страхува от своя наследник. А утре Мустафа щеше да се страхува от сина си. Само че Myстафа беше толкова предан, толкова непокварен, толкова откровен, че не можеше да проумее защо се спазваха тези порядки. Като кажеше „моят баща“, все едно мед му капеше от устата.

– Да! – викна и Мустафа, намигвайки с око към майка си. – Никой не може да ни говори така! Дори майка ни да е, няма да я слушаме! Ще го отдадем на гнева и мъката й. Кой има право да разиграва падишаха на пръст. Каквото прави, нашият господар го прави за Османската империя. Ако е издал ферман да се построят шестдесет галери, той го е направил не заради прищявката на едно момиченце, а защото се е налагало. Да не би това да е лошо, валиде? Не е работа да разкарваш армията само по баирите и по планините. Който не е владетел на морето, няма право да живее и на сушата. Да е жив и здрав баща ни, падишахът! Дано Аллах го възнагради за всяка галера с по една година по-дълъг живот! Да пребъде властта му!