Целувката на змията [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 978-619-200-003-5
- Переводчик: Петя Христова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:
За нея Килиан не беше просто любовник, той беше най-добрият й приятел и тя внезапно осъзна колко е самотна. „Не само това не, никога самотна. Ако има грях, то това е самотата“, паникьоса се тя.
За щастие, решението на проблема й влезе през вратата.
Добрият приятел на Ингрид от библиотеката Хъдсън Рафърти влезе в бара с изключително красив мъж. Фрея си помисли, че това трябва да е гаджето му и се разведри. Хъдсън и Скот винаги знаеха най-актуалните клюки.
Джоана винаги казваше на Фрея, че щом се почувства зле, трябва да помага на другите. Не беше хубаво да се вглъбява в себе си.
Фрея постави две подложки под питиетата им и се надяваше, че ще може да бъде от помощ на двете хубави момчета.
Глава осма
Обсебена от времето
Едуардианският план на старото имение беше на специална хартия, използвана за пръв път в началото на XX век. Беше мазна на пипане, ръбовете й се бяха разпаднали, а тънките мастилени очертания избледняваха и се сливаха. Проблемът с такива стари изображения беше, че навремето са ги смятали за непотребни, като изключим практическата им насоченост, а именно да служат за план за построяването на къщи. Никакви усилия не бяха положени за запазването на скицата, освен навиването й на руло и прибирането й в старото кедрово бюро, където по чудо беше опазена от светлината, праха и други вредни влияния. Качеството на самата хартия беше лошо. Изглаждането й я беше направило по-малко чуплива, но Ингрид беше все така внимателна, докато отново я обработваше.
Самата тя се чувстваше крехка, сякаш, ако се покажеше на слънчева светлина, ще се превърне в прах. Почивните дни бяха минали, а Мат не й се беше обадил; явно тяхната връзка беше приключила, преди още да започне.
Хъдсън нахлу в кабинета й след няколко енергични почуквания на вратата.
— Хей, чак сега намерих време да ти кажа. Познай с кого се видях през уикенда? Тук мирише ужасно. Вещерски работи?
— Не, разтворители за скицата — засмя се Ингрид.
Хъдсън я огледа, докато гризеше нокътя на показалеца си, след което го пъхна в горното джобче на сакото си и натъпка тюркоазеносинята си кърпичка.
— Нещо не е наред. Не изглеждаш щастлива, Ингрид.
Вдигна поглед от очилата си, придърпа ръкавиците към китките си и продължи да нанася химикала. Чувстваше се ужасно след срещата с Мат и беше твърде засрамена да признае на приятеля си, че тя е виновна за всичко. Не беше казала на Хъдсън за самата среща нито преди, нито след нея. Чувстваше се като предателка, но липсата й на опит беше причината да си мълчи, в случай че изникнат такива ситуации. Е, поне това съобрази.
— От химикалите е. Очите ми сълзят.
— Да, химикалите. Не те бива да се преструваш, мила. Но ще те оставя на мира. Да знаеш, че съм тук, ако ти потрябвам, окей? Дрехите ми са памучни, така че, не е проблем и да си поплачеш върху тях.
— Окей — усмихна се Ингрид. — А с кого си се видял през почивните дни? Да не би да си имал среща със Скот?
— Видях Фрея! Наистина е забележителна цялата тази… атмосфера, която придава на „Норт Ин“. Говоря ти за вакханалия! Двете с вашите магии — той й намигна, когато тя го стрелна изпод очилата си. — Но ще трябва да обсъдим малкия ми проблем.
— Това, че Скот ти е ядосан, защото той те е запознал с родителите си, а ти с твоите не?
— Да, това.
— Голям проблем! — отбеляза тя. Не че тя нямаше какво да сподели.
— Фрея ни забърка една от своите… любовни отвари? О! Със Скот имахме най-невероятната, романтична и разтърсваща вечер! Още съм зашеметен — завъртя се той.
Ингрид започна да поставя капачките върху шишенцата с разтворителите.
— Това значи ли, че си готов да запознаеш Скот с майка си и да й признаеш.
— Не, не съм готов за това.
— О, Хъдсън!
Излезе от библиотеката по-рано от обикновено; Табита и Хъдсън щяха да заключат. Кейтлин вече не работеше тук, защото най-неочаквано се беше записала да учи право в Ню Йорк. Вероятно любовната раздяла я беше променила и сега искаше да поработи върху себе си. Ингрид я разбираше и й се възхищаваше.
Потропвайки с токчета, тя пое по обиколния път, заобикалящ парка, макар да осъзнаваше, че това си е абсурдна загуба на време. Но част от нея все още продължаваше да се надява, че ако следва съветите на Мат и спре да минава през тъмните алеи, той ще се върне. „Какво си въобразявам? Смешно е!“, ядосваше се Ингрид на себе си. Ходенето си беше повечко, а и беше непривично за нея да се вслушва в чуждо мнение.