Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Любовно-фантастические романы » Целувката на змията [bg]
Целувката на змията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Целувката на змията [bg]

Электронная книга - «Целувката на змията [bg]». Краткое содержание книги:

Едва всичко в незабележимото градче Норт Хемптън се е успокоило след намесата на жените от семейство Бошан, когато отново се обърква. Братът близнак на Фрея Фрир или Фреди, е успял да се измъкне от Необятното с ужасяващо подозрение, че не друг, а именно Килиан Гарднър, годеникът на Фрея, е разрушил моста Бофрир, а обвинени за това се оказват Фрир и Локи, братът на Балдер. Фрир очаква от Фрея да запази тайните му, но семейният мир е нарушен, тъй като той не крие намерението си да си отмъсти на виновника за заточението си в Необятното. Докато чака нещо да се случи, дните му преминават в безделие, сърфиране в мрежата, компютърни игри, обвинения и… влюбване в неподходящото момиче. Докато Фрея се мъчи да не допусне брат й да причини зло на човека, когото обича, Ингрид се изправя пред сериозен проблем. Приятелят й детектив Мат Нобъл се оказва в центъра на сложно разследване. И когато замесените в него същества от друг свят — елфите, имат нужда от нейната помощ, тя трябва да направи най-трудния си избор: да им помогне да се върнат в техния свят, който те са забравили къде се намира, или да остане вярна на любовта си към Мат и да му признае истината — че тя е вещица. Духът на мъртва млада жена от миналото се опитва да осъществи контакт с Джоана. Дали за да им навреди, или за да ги предупреди? В Деня на благодарността се случва невероятното, когато престъпникът, заради когото Фрир търпи незаслужено наказание, е разкрит, но може би е прекалено късно да се спре онова, което Локи е планирал и започнал да осъществява — отмъщението си към Фрея.
1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 95
Перейти на страницу:

За нея Килиан не беше просто любовник, той беше най-добрият й приятел и тя внезапно осъзна колко е самотна. „Не само това не, никога самотна. Ако има грях, то това е самотата“, паникьоса се тя.

За щастие, решението на проблема й влезе през вратата.

Добрият приятел на Ингрид от библиотеката Хъдсън Рафърти влезе в бара с изключително красив мъж. Фрея си помисли, че това трябва да е гаджето му и се разведри. Хъдсън и Скот винаги знаеха най-актуалните клюки.

Джоана винаги казваше на Фрея, че щом се почувства зле, трябва да помага на другите. Не беше хубаво да се вглъбява в себе си.

Фрея постави две подложки под питиетата им и се надяваше, че ще може да бъде от помощ на двете хубави момчета.

Глава осма

Обсебена от времето

Едуардианският план на старото имение беше на специална хартия, използвана за пръв път в началото на XX век. Беше мазна на пипане, ръбовете й се бяха разпаднали, а тънките мастилени очертания избледняваха и се сливаха. Проблемът с такива стари изображения беше, че навремето са ги смятали за непотребни, като изключим практическата им насоченост, а именно да служат за план за построяването на къщи. Никакви усилия не бяха положени за запазването на скицата, освен навиването й на руло и прибирането й в старото кедрово бюро, където по чудо беше опазена от светлината, праха и други вредни влияния. Качеството на самата хартия беше лошо. Изглаждането й я беше направило по-малко чуплива, но Ингрид беше все така внимателна, докато отново я обработваше.

Самата тя се чувстваше крехка, сякаш, ако се покажеше на слънчева светлина, ще се превърне в прах. Почивните дни бяха минали, а Мат не й се беше обадил; явно тяхната връзка беше приключила, преди още да започне.

Хъдсън нахлу в кабинета й след няколко енергични почуквания на вратата.

— Хей, чак сега намерих време да ти кажа. Познай с кого се видях през уикенда? Тук мирише ужасно. Вещерски работи?

— Не, разтворители за скицата — засмя се Ингрид.

Хъдсън я огледа, докато гризеше нокътя на показалеца си, след което го пъхна в горното джобче на сакото си и натъпка тюркоазеносинята си кърпичка.

— Нещо не е наред. Не изглеждаш щастлива, Ингрид.

Вдигна поглед от очилата си, придърпа ръкавиците към китките си и продължи да нанася химикала. Чувстваше се ужасно след срещата с Мат и беше твърде засрамена да признае на приятеля си, че тя е виновна за всичко. Не беше казала на Хъдсън за самата среща нито преди, нито след нея. Чувстваше се като предателка, но липсата й на опит беше причината да си мълчи, в случай че изникнат такива ситуации. Е, поне това съобрази.

— От химикалите е. Очите ми сълзят.

— Да, химикалите. Не те бива да се преструваш, мила. Но ще те оставя на мира. Да знаеш, че съм тук, ако ти потрябвам, окей? Дрехите ми са памучни, така че, не е проблем и да си поплачеш върху тях.

— Окей — усмихна се Ингрид. — А с кого си се видял през почивните дни? Да не би да си имал среща със Скот?

— Видях Фрея! Наистина е забележителна цялата тази… атмосфера, която придава на „Норт Ин“. Говоря ти за вакханалия! Двете с вашите магии — той й намигна, когато тя го стрелна изпод очилата си. — Но ще трябва да обсъдим малкия ми проблем.

— Това, че Скот ти е ядосан, защото той те е запознал с родителите си, а ти с твоите не?

— Да, това.

— Голям проблем! — отбеляза тя. Не че тя нямаше какво да сподели.

— Фрея ни забърка една от своите… любовни отвари? О! Със Скот имахме най-невероятната, романтична и разтърсваща вечер! Още съм зашеметен — завъртя се той.

Ингрид започна да поставя капачките върху шишенцата с разтворителите.

— Това значи ли, че си готов да запознаеш Скот с майка си и да й признаеш.

— Не, не съм готов за това.

— О, Хъдсън!

Излезе от библиотеката по-рано от обикновено; Табита и Хъдсън щяха да заключат. Кейтлин вече не работеше тук, защото най-неочаквано се беше записала да учи право в Ню Йорк. Вероятно любовната раздяла я беше променила и сега искаше да поработи върху себе си. Ингрид я разбираше и й се възхищаваше.

Потропвайки с токчета, тя пое по обиколния път, заобикалящ парка, макар да осъзнаваше, че това си е абсурдна загуба на време. Но част от нея все още продължаваше да се надява, че ако следва съветите на Мат и спре да минава през тъмните алеи, той ще се върне. „Какво си въобразявам? Смешно е!“, ядосваше се Ингрид на себе си. Ходенето си беше повечко, а и беше непривично за нея да се вслушва в чуждо мнение.

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 95
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)