Рубинения кръг [bg]

Както се надявах, думите ми мигом отвлякоха вниманието на Соня. Лицето й доби угрижен вид.

— Какво се е случило?

— О, обичайното. Просто неколцина идиоти, които ми завиждат, че съм женен за най-сексапилното момиче от човешкия род в околността.

— Къде е тя? — попита Соня, оглеждайки празния апартамент. — А майка ти?

— Майка ми си легна, а Сидни… излезе на разходка.

Проницателните очи на Соня отново се впиха в мен.

— Излязла е на разходка, след като тази сутрин си бил нападнат?

— Ами все още е светло, така че има по-малка опасност. А и… Нийл е с нея. — Едва не изтърсих Еди, но не бях сигурен дали Соня е чула, че е напуснал двора. Като си знам какъв ми е късметът, нищо чудно Нийл да цъфне след малко неканен и да съсипе цялата скалъпена история. — Нуждаеше се от глътка въздух — додадох, като забелязах скептичното изражение на Соня. — Писна й да стои затворена по цял ден. — Това последното поне не беше лъжа.

Соня задържа погледа ми още няколко минути, преди да реши да изостави темата. Навярно по аурата и езика на тялото ми тя бе разбрала, че не съм докрай откровен, но едва ли можеше да се досети за истината — че Сидни е била превърната в котка и е била измъкната тайно от двора заради едно доста съмнително начинание в опит да бъде намерена Джил.

— Е, всъщност аз дойдох да се видя с теб — каза накрая Соня. — Нужно ми е да обсъдим нещо. Или по-скоро някого.

Седнах до кухненската маса и й кимнах да се присъедини към мен. Да обсъдим някого? Нямах нищо против, стига да не ставаше дума за Сидни.

— Кого имаш предвид? — попитах.

Соня преплете пръсти и пое дълбоко дъх.

— Нина Синклер.

Потрепнах. Вероятно това не беше толкова проблематично като Сидни в момента, но несъмнено Нина не беше желана тема за разговор. Тя също като мен владееше магията на духа и двамата с нея бяхме добри приятели, докато Сидни беше отвлечена. За съжаление, Нина искаше да бъдем нещо много повече от добри приятели и бе решила, че връзката ни е по-различна от това, което всъщност беше. Тя прие много зле отказа ми — и реагира още по-зле, когато разбра, че съм се оженил за жена от човешката раса. В редките случаи, когато се засичахме с нея, откакто се върнах в двора, постоянно си спомнях стария израз „ако погледът можеше да убива“.

— Какво за Нина? — попитах предпазливо. — Тя все още ли работи за теб?

Соня ръководеше проект по създаването на ваксина с помощта на магията на духа, която щеше да предотврати превръщането на хората в стригои. Първоначално Нина бе неволно въвлечена в проблема, след като бе върнала сестра си Олив към първоначалната й същност, която насилствено бе превърната в стригой. Нашата малка група бе успяла да пренесе магията на духа, пропита в цялото същество на Олив, след като сестра й Нина я бе върнала към живите, в кръвта на Нийл и фактически бяхме създали ваксина, която го предпазваше да бъде насилствено превърнат в стригой. Но победата на Соня беше краткотрайна, тъй като тя не успя да постигне същия ефект с някой друг. Но продължаваше да се труди неуморно за постигането на целта си.