Рубинения кръг [bg]

— Не, не точно… но прави нещо, което отнема почти толкова психическа енергия, при това непрекъснато. Всеки път щом се опитам да поговоря с нея, тя се преструва, че не разбира, и започва да бърбори някакви глупости. — Соня въздъхна. — Тревожа се за нея, Ейдриън. Тя се нуждае от помощ, но няма да говори с мен.

Последва напрегната тишина, която ставаше все по-тягостна, когато внезапно проумях накъде клони Соня.

— Какво? Нима мислиш, че тя ще говори с мен?

Соня сви рамене.

— Не зная кого друг да помоля.

— Е, във всеки случай не и мен! — възкликнах. — Тя беше бясна, когато я отблъснах. Така че, ако наистина има проблеми и се нуждае от помощ, аз съм последният, към когото тя ще се обърне. Налага се да помолиш някой друг.

— Няма никой друг. Сестра й все още е в неизвестност. Знаеш ли, че Нина е напуснала работата си? Или… всъщност мисля, че е била уволнена, но в момента е много трудно да получиш ясен отговор от нея. Доколкото зная, ние двамата с теб сме единствените, които сме загрижени за нея, за това, което тя сама си причинява — и трябва да се намесим и да й помогнем.

— Тя няма да говори с мен — повторих аз.

Соня прокара ръка през тъмночервената си коса.

— Може да се изненадаш. Макар нещата… да не потръгнаха помежду ви, тя навярно чувства, че между вас е имало някаква по-особена връзка. Поне така ми се струва. Моля те, Ейдриън. Моля те, опитай се. Ако те изгони, добре. Така да бъде. Повече няма да те моля.

Отворих уста, за да откажа за пореден път, но един по-внимателен поглед към Соня ме накара да размисля. Тя наистина беше силно разтревожена от ставащото. Вълнението се долавяше в гласа и очите… дори в цветовете на аурата й. Знаех, че Соня не е от тези, които лесно се паникьосват и реагират прекалено емоционално. Освен това бях убеден, че тя не би поискала това от мен, ако не беше искрено загрижена, особено след като тъкмо тя ме бе посъветвала да стоя по-далече от Нина, за да не нараня чувствата й.

Погледнах към часовника. Според вампирското разписание вече бе доста късно. Повечето морои навярно вече спяха в леглата си.

— Ще има ли проблем, ако изчакам и поговоря утре с нея?

Соня се замисли, но сетне кимна.

— Сигурна съм, че няма да има. Разбира се, също така съм сигурна, че Нина още не е заспала. Но може би наистина е по-добре да изчакаш Сидни да се върне, преди да излезеш, за да може Нийл да те придружи.