Ноктите на Помирителя [bg]

Съществото падна и водата отнесе трупа му, но преди да се приближи към мен, вече знаех, че движенията му в потока са забавени също толкова, колкото и моите. Обърнах се, за да мога да следя нападателите си и се опитах да тръгна към точката, от която бях дошъл, там, където щях да изляза на бял свят. Смятах, че ако стигна до тесния тунел ще бъда в безопасност, но знаех също, че маймуните няма да ми го позволят лесно.

Те се събраха бързо и ме обградиха. Вече сигурно бяха неколкостотин. Светлината, която излъчваха, вече беше толкова силна, че можех да разгледат четвъртите камъни, които бях видял по-рано. Това действително бяха руини, очевидно от някакъв древен град, сиви блокове, без някаква спойка помежду, целите покрити с изпражнения на прилепи.

Неправилните колони бяха купчини от слитъци, в който всеки следващ бе поставен напряко на предходния. По цвета им определих, че са сребърни. В една купчина имаше поне сто слитъка, а в погребания град купчините сигурно бяха стотици.

Видях всичко това, докато бавно отстъпвах назад. Бях направил шест крачки, но на седмата те ме нападнаха. Бяха най-малко двайсетина и се спуснаха от всички страни. Нямах време да отправям точни удари, насочени към вратовете им. Развъртях меча си в кръг и неговата песен отекна по каменните стени и таван, заглушавайки писъците и стоновете.

В такива моменти всеки се чувства малко луд. Спомням си добре началото на атаката, моите отчаяни удари с меча, но всичко, което стана след това, сякаш се случи за частица от секундата. Два, пет, десет трупа паднаха, докато водата около мен не стана тъмночервена, осветена от мъртвешката светлина на ранените и агонизиращи маймуни. Но те продължаваха да прииждат. Усетих удар по рамото си, който сякаш дойде от юмрук на великан. Терминус Ест се изплъзна от ръката ми и теглото на телата, които се струпаха върху мен ме свали и изпрати заслепен и объркан под водата. Кучешките зъби на един от враговете ми се впиха в рамото ми и го разкъсаха като с метални шишове, но мисля, че това стана по-скоро защото той се страхуваше да не се удави. Пъхнах пръсти в широките ноздри и му счупих врата, макар и да се оказа по-здрав от човешки.