Деца от кръв и кости [bg]

— Моля те. Не исках да… ох! — прокънтява остър вик.

Аз подскачам, когато пръчката на един търговец на работници нанася удар пред мен. Тя прорязва плътта на млад божник, изцапвайки с кръв последните чисти дрехи, които младежът някога ще носи. Момчето пада върху купчина счупени керамични плочи, чиято тежест тънките му ръце вероятно не бяха успели да издържат. Търговецът вдига отново пръчката и този път улавям блясъка на черната й дръжка от маджасит.

Богове! Острата миризма на горяща плът ме удря в ноздрите, когато търговецът притиска пръчката в гърба на момчето. Докато то се опитва да се изправи на колене, от кожата му се издига дим. Ръцете ми изтръпват при тази ужасна гледка, която ми напомня, че и моята съдба може да е такава.

Хайде! Насилвам се да продължа напред, въпреки че сърцето ми се свива. Върви или това ще се случи и с теб.

Втурвам се към центъра на Лагос, опитвайки се да не обръщам внимание на мириса на мръсна вода, който се промъква откъм улиците на бедняшкия квартал. Когато стигам до сградите в пастелни цветове на търговския квартал, там мирише на сладък хляб и канела и стомахът ми започва да къркори. Чувам шума от оживената търговия на централния пазар и се настройвам за сделката. Но когато пазарът изниква пред мен, се налага да спра.

Независимо от това, че толкова пъти съм идвала с тате да продаваме улова, лудостта на това място никога няма да спре да ме удивява. По-шумен и от улиците на Лагос, пазарът е пълен с всякакви възможни неща от Ориша. Тук може да се види зърно от широките поля на Минна редом с така желаните железни изделия от фабриките в Гомбе. Преминавам край претрупани сергии, наслаждавайки се на сладката миризма на пържени банани.

С наострени уши се опитвам да хвана ритъма на търговията, скоростта на всяка продажба. Всеки се бори, използвайки думите си като ножове. По-ожесточено е от пазарите в Илорин. Тук няма компромиси, само бизнес.

Минавам покрай дървени отделения с малки гепардери, усмихвайки се на всяко миниатюрно рогче, което се вижда на челата им. Промушвам се и край фургоните с шарени платове и най-накрая стигам до рибата.

— Четиридесет бронзови монети…

— За тигрова риба?

— Няма да платя и монета повече над тридесет!

Виковете на пазарящите се са толкова силни, че почти не мога да мисля. Това не е плаващият пазар на Илорин. Тук обикновено пазарене няма да свърши работа. Прехапвам бузата си отвътре, оглеждайки тълпата. Трябва ми мишена. Глупак, някой като…