Деца от кръв и кости [bg]

Кимвам отново, опитвайки се да не обръщам внимание на стягането в гърдите си.

— Съжалявам — прошепвам аз. — Ще се справя по-добре. Обещавам.

— Добре — кимва Тзеин, лепва усмивка на лицето си и разрошва косата ми. — Хайде стига сме говорили. Иди продай тая риба.

Аз се засмивам.

— Колко мислиш, че мога да взема за нея?

— Двеста.

— Само толкова? — накланям глава аз. — Толкова ли съм зле според теб?

— Това са луди пари, Зел!

— На бас, че мога да взема повече.

Усмивката на Тзеин се разширява — той винаги е готов за добър бас.

— Вземи повече от двеста и ще оставам с тате другата седмица.

— О, готово! — ухилвам се аз, вече представяйки си преиграването на битката ми с Йеми. Да видим как ще се справи с новия ми жезъл.

Втурвам се напред, готова да направя сделката, но когато стигам до пункта за проверка на портата, стомахът ми се преобръща при вида на дворцовите стражи. Едва се сдържам да не нервнича прекалено много, докато плъзвам събиращия се жезъл в колана на шалварите си.

— Име? — излайва един висок страж, без да вдига поглед от тефтера си.

Тъмните му къдрици са бухнали в горещината и събират потта, капеща по светлокафявите му бузи.

— Зели Адебола — отговарям аз колкото мога по-почтително.

Без проблеми. Преглъщам с усилие. Поне днес без повече проблеми.

Стражът едва ме поглежда, докато записва информацията.

— Откъде?

— Илорин.

— Илорин?

Нисък и набит страж се приближава с неуверени стъпки, подпирайки се на огромната стена, за да се задържи прав. Нежеланото му присъствие е придружено от острата миризма на алкохол, която изпълва въздуха.

— И к’во пра’и малка ларва кат тебе толкова далече от дома?

Говори завалено почти до неразбираемост и думите капят от устата му както и слюнката по брадичката. Сърцето ми се свива, когато се приближава, защото пиянският блясък в очите му става опасен.

— Причина за посещение? — пита високият, за щастие трезвен страж.

— Търговия.

При тези думи по лицето на пияния се плъзва отвратителна усмивка. Той посяга към китката ми, но аз се отдръпвам от него и вдигам завития пакет.

— Търговия с риба — пояснявам, но въпреки това той се спуска напред.

Изсумтявам, когато увива дебелите си ръце около шията ми и ме притиска към дървената стена. Навежда се толкова близо, че мога да преброя черните и жълтите петна по зъбите му.

— Виждам защо продаваш рибата — засмива се той. — За колко се продава една ларва тия дни, Кайн? Две бронзови монети?

Полазват ме тръпки, а пръстите започват да ме сърбят да разгъна жезъла. След Нападението е забранено божници и косидани дори да се целуват, но това не пречи на стражите да ни опипват като животни.

Гневът ми нараства в черна ярост, мрачност, която усещах у мама винаги, когато стражите се осмеляваха да застанат на пътя й. Искам да го блъсна назад и да счупя всеки един от дебелите му пръсти. Но с яростта в главата ми идва и мисълта за тревогата на Тзеин. Болката на тате. Предупрежденията на Мама Агба.