![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
6в. Тъкмо до този замък стигнали рицарят на каруцата и девойката, която го водела. Новината вече се била разпространила навсякъде, а именно че рицар, който бил на каруца, тръгнал да освобождава кралицата. По всички земи се знаело какви доспехи носи той. Рицарят и девойката влезли в града. На мига всички момичета започнали да крещят:
— Бягайте, бягайте от опозорения рицар, бил е на каруцата! И като закривали очите си с ръце, проклинали часа, в който са се родили. От своя страна малките деца викали:
— Ето го победеният! Ето го победеният!
Рицарят яздел сред тези викове, докато не излязъл от замъка. Девойката плачела от състрадание и проклинала часа, когато някога била създадена каруцата. Щом напуснали стените на замъка, било вече пладне. Озовали се на каменист път, в края на който пазел рицар, въоръжен от глава до пети. Когато ги забелязал, рицарят на пътя се приближил към тях. Веднага щом разпознал рицаря на каруцата, му подхвърлил:
— Махни се от пътя, ти, който си бил на каруцата! Няма да преминеш. Твоята ужасна миризма е в състояние да ме убие!
— Бог ми е свидетел — казал рицарят на каруцата, — ще мина точно оттук, ако мога, тъй като това е моят път.
— Ще сториш лудост — рекъл другият.
— И защо?
— Защото по силата на думата, която съм дал на Бог, ще трябва да ми оставиш от всичките неща, с които разполагаш, това, което аз си избера, или ще се биеш срещу мен.
— Как така? — отвърнал другият. — Всички ли, които минават оттук, облагаш с данък?
— Разбира се, че да — рекъл той, — дори когато се отнася и за Артур Британски. И от неговата съпруга днес взех дори красив и ценен данък.
— Какъв? — попитал рицарят на каруцата.
Другият му посочил един каменен блок в края на пътя.
— Повярвай ми, върху този блок там можеш да се полюбуваш на най-скъпоценния гребен, който някога си виждал. Зъбите му са пълни с прекрасните коси на кралицата. Но те не трябва да бъдат виждани от рицар, бил на каруца.
— Какъвто и да съм, все пак ще ги видя — заявил той.
— В този случай — казал този на пътя, — ще ми дадеш най-напред коня си, който яздиш.
— Коня няма да получиш толкова лесно, по-скоро ще се бия.
— Пфу! — възкликнал другият. — Никога няма да се бия срещу теб, ако Бог благоволи, тъй като всеки уважаващ себе си рицар не трябва да се бие срещу някого, който е бил победен.
— В случай че не трябва да те предизвиквам на двубой, преминаването ми ще бъде още по-лесно.
Той понечил да се изкачи по пътя, ала другият се изправил пред него. Ако направи и крачка повече, предупредил го той, ще да изгуби главата си. Ланселот продължил пътя си, като не обърнал никакво внимание на тези заплахи. Другият го хванал за юздите.
— Не продължавай, рицарю — казал той, — защото трябва да ме предизвикаш на двубой. Знай добре, че ако те победя, ще ти отсека главата.
6г. Тогава рицарят на каруцата се спрял. Другият се отдръпнал назад по цялата дължина на пътя, а после се втурнал напред толкова, колкото можел конят му. Противникът му сторил същото и те си нанесли взаимни удари по щитовете. Рицарят от пътя счупил копието си, а Ланселот го ударил така, че го прекатурил от коня. Сетне стъпил на земята, свалил щита от врата си, покрил си главата с него и се нахвърлил срещу противника, който вече се бил изправил. Започнали да си нанасят жестоки удари по шлемовете, ризниците и щитовете. Накрая рицарят от пътя изпаднал в такова състояние, че му се наложило да освободи пътя, неспособен да продължи двубоя. Той направил място на Ланселот, за да премине. Ала рицарят на каруцата го уверил, че няма да се измъкне толкова лесно и че трябва да се признае за победен.
— Кажете ми най-напред дали е вярно, че сте се качили на каруца.
Ланселот потвърдил.
— Без съмнение — рекъл рицарят на пътя — няма как да се призная за победен от някого, който е бил видян на каруца.
— Тогава ще умреш.
— Предпочитам да умра с почести, отколкото да умра срамно — отвърнал другият.
— 0, клетия — извикала девойката. — Този рицар по никакъв начин не е опозорен от каруцата, тъй като се е качил в нея по желание, за да изпита силата на собствената си воля, и всичко това може само да го прослави!