Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

На бюрото имаше още няколко книги. Взех една от тях в ръце. Заглавието бе „Шаман“ и останах леко объркан когато прочетох името на автора — Мирослав Пекунов. Бутнах мишката на лаптопа и видях отворена страница със събитие за премиера на „ново българско фентъзи“, която бе… днес.

Явно си имах работа с писател. Интелигентен при това, защото вместо да се крие, той бе решил да се слее с обществото. Перфектен камуфлаж. Реших да хвърля поглед на съдържанието на книгата. Отворих произволна страница. Главата започваше с цитат от Киплинг. Зачетох се, и след няколко минути ми прилоша, зави ми се свят. Оставих книгата и набързо набрах номера на Ибрям.

— Да. — Ибрям Ага никога не казваше „Ало“.

— Имаме проблем. Този Мирослав е заплаха не само за хората, но и за цялата националната сигурност. Издал е фентъзи книга, която не е никаква измислица, а чистата действителност за света на магията.

Ибрям Ага не разбираше какво точно му говоря, за това му разказах подробно как книгата описва нашия таен свят, хижите където тренираме и се учим, както и за злото, с което се борим.

— Този план трябва да бъде убит в зародиш — рече той — Ще ти пратя дружина.

— Не, няма да ми изпращаш нищо.

— Как така? Сам не можеш да се справиш.

— Разбира се, че няма да се справя, защото нямам никакво намерение да го правя. Не ни беше такава уговорката. Трябва да уловя четири вълка, не да разплитам конспиративни теории.

— Ще получиш по още двеста на калпак плюс още сто хиляди, ако предотвратиш тая история.

Замислих се. Явно на Ибрям Ага му беше голям зор да спре тези хора. Една книга не можеше да разбуни духовете чак толкова много.

— Ще ти дам адреса на книжарницата — вече се бях хванал на хорото, нямах избор, — чакам те там.

— Не мога да дойда — отвърна ми той — В сатурнова дупка съм, а в такава дупка мож’ дори да умреш.

Идеше ми да го напсувам.

— Ще ти изпратя дружина начело с бившата ти приятелка.

— По-добре не, само ще ми се пречкат… — опитах се да възразя, но Ибрям Ага ми тресна слушалката.

Вторачих се в монитора. В таблицата за задачи бе зареден някакъв филм. Реших да проверя по какво си пада нашият писател. Отворих плейъра и се усмихнах. „Нова Надежда“, епизод 4 от сагата на Джордж Лукас „Междузвездни Войни“ бе стопиран на сцената, в която Хан Соло, Люк и Лея са в капана на боклукчийския отсек на кораба. Когато натиснах „плей“, ми стана пределно ясно защо Вълците не прикриваха следите си.

Стените на апартамента изскърцаха, сякаш имаше земетресение, и започнаха да се приближават една към друга. Стопирах филма, но стените продължаваха да се местят, както бе в сагата на Лукас.

Хукнах към вратата, но тя бе изчезнала. Отидох при прозорците, които се оказаха препречени от силна магическа решетка. Ако минех през тях, имаше шанс да стана на кайма. Изпаднах в паника, а стените се приближаваха една към друга. До няколко минути щях да стана на пихтия, а Ибрям нямаше да намери дори глава.