![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Чу се трясък, сякаш се затвори врата на автомобил. Художничката подскочи в стола. Стреснато и с неохота се върна към реалността.
— Прибрахме сеее! — пропя Питър и до ушите й долетя шум от стъпки.
Клара се изправи и се обърна, за да посрещне съпруга си и Оливие. Но вместо да крачат към нея, мъжете стояха вцепенени. Сякаш се бяха превърнали в големи градински джуджета.
И вместо да гледат към нея, се бяха втренчили в една от цветните лехи.
— Какво има? — попита Клара, тръгна към тях и ускори крачка, щом видя израженията им. — Какво е станало?
Питър се извърна, хвърли вестниците на тревата и с жест спря съпругата си, за да не се приближава повече.
— Обади се в полицията — промълви Оливие и бавно се придвижи напред, към лехата, от която надничаха божури, дамски сърца и макове.
И още нещо.
Главен инспектор Гамаш се изправи и въздъхна.
Нямаше съмнение. Ставаше дума за убийство.
Вратът на жената, която лежеше в краката му, бе счупен. Ако я бяха открили в подножието на стълбище, можеше да предположи, че е станал нещастен случай. Но тялото лежеше по гръб до цветната леха. Върху мека трева.
С отворени очи, вперени право в късното утринно слънце.
Гамаш нямаше да се изненада, ако жената ей сега примигнеше.
Детективът се озърна наоколо, докато стоеше насред приятната градина. Познатата градина. Колко ли пъти се бе озовавал тук с Питър, Клара и други жители на Трите бора? Колко ли пъти бе приближавал димящото барбекю с бира в ръка? Унесен в сладки приказки.
Но не и днес.
Питър, Клара, Оливие и Габри стояха долу край реката. Наблюдаваха. Жълта полицейска лента ги държеше далеч от Гамаш като непреодолим вододел. От едната страна бяха разследващите, от другата — разследваните.
— Жена, бяла — произнесе съдебният лекар.
Доктор Харис бе коленичила край жертвата, а до нея се бе навела полицай Изабел Лакост. Инспектор Жан Ги Бовоар даваше разпореждания на екипа по събиране на улики от местопрестъплението. Криминалистите от Sûreté du Québec старателно обследваха околността. Прибираха веществени доказателства. Заснемаха. Внимателно и прецизно извършваха задачите си.
— На средна възраст — продължи патоложката. Тонът й бе безпристрастен. Фактологичен.
Главен инспектор Гамаш слушаше и възприемаше потока от информация. Наясно бе със силата на фактите повече от всеки. Но още по-добре знаеше, че рядко може да се разкрие убиец само с помощта на голи факти.
— Боядисана руса коса с наскоро поникнали сиви корени. Тегло леко над нормата. Няма халка на безименния пръст.
Фактите бяха необходими. Служеха като насоки и с тяхна помощ се оформяше скелетът на случая. Но за залавянето на самия убиец не бяха достатъчни. Важни бяха и чувствата. Нездравите емоции, които превръщаха човека в престъпник.
— Вратът е счупен при втори прешлен.
Гамаш слушаше и наблюдаваше. Процедурата бе позната и рутинна. Но това не я правеше по-малко ужасяваща.
Отнемането на живот винаги го стъписваше, макар да бе прекарал много години начело на отдел "Убийства" в знаменитата квебекска полиция — Sûreté du Québec. След всички убийства и убийци продължаваше да се удивлява какво бяха способни да си причинят хората един на друг.
Питър Мороу се взираше в червените обувки, които едва се подаваха иззад цветната леха. Бяха на краката на мъртвата жена, просната на тревата. В момента не виждаше самото тяло. Скрито бе зад високите стебла на цветята, но виждаше краката. Извърна очи. Опита се да съсредоточи вниманието си върху друго. Върху разследващия екип — Гамаш и хората му, които се навеждаха, приклякаха и мърмореха, сякаш изпълняваха някаква колективна молитвена церемония. Мрачен ритуал в градината му.
Забеляза, че Гамаш не си записва нищо. Слушаше и кимаше с уважение. Зададе няколко въпроса с все така замислено изражение. Оставил бе воденето на записки на друг — полицай Лакост.
Художникът се опита да отклони очи и да мисли за красотите в градината си.
Но нещо все теглеше погледа му към трупа на тревата.
И докато Питър наблюдаваше, Гамаш внезапно се вторачи в него. Художникът незабавно и инстинктивно се извърна, сякаш бе извършил нещо срамно.
Веднага съжали за реакцията си и погледна към главния инспектор, но детективът вече не се взираше в него. А се приближаваше.
Питър се замисли дали да се обърне някак небрежно. Като че ли е чул шум от сърна в гората на другия бряг на река Бела Бела.
Понечи да го направи, но се спря.
Напомни си, че не е нужно да гледа настрани. Не беше направил нищо нередно. Едва ли бе забранено да наблюдаваш полицаи, докато си вършат работата.