Игри на злото [bg]

Девет

В един и половина през нощта Ким прекоси коридорите на общата сграда, в която се помещаваха следствието, униформените и част от цивилната администрация.

— Вече сте тук, чудесно.

Другите двама следователи от екипа й седяха на местата си. Почти не беше останало време да дойдат на себе си след разследването на Дън. Но така стояха нещата в екипа на Ким.

В стаята имаше четири бюра, сложени две по две едно срещу друго. Всеки плот беше огледален на отсрещния — компютър и пластмасови тави за документи.

Три от бюрата си имаха постоянни собственици, но четвъртото стоеше празно след последните съкращения отпреди две години. На него обикновено се настаняваше Ким, която предпочиташе да е с екипа, отколкото сама в кабинета си.

Кабинетът, на чиято врата беше написано името й, беше по-известен като Аквариума. Представляваше просто малко пространство в далечния десен ъгъл на помещението, преградено с гипсокартон и стъкло.

— Добро утро, началник — бодро поздрави детектив Ууд. Стейси беше наполовина англичанка, наполовина нигерийка, но на бюрото й се мъдреше надпис „Само Дъдли!“ Косата й беше къса, естествено къдрава и отлично подчертаваше шоколадовия й тен и нежните й черти.

От друга страна, детектив Досън изглеждаше така, сякаш току-що са го откъснали от прегръдките на знойна красавица. Той беше от онези мъже, които са родени да носят костюм. Има хора, които не изглеждат елегантни, ако ще да са облечени в „Армани“, но Досън беше тяхната пълна противоположност. Безбройните му костюми бяха все евтини, но на него му стояха безупречно. По обувките и вратовръзката му обикновено личеше с какво се е занимавал напоследък. Щом Досън й обърна гръб, за да иде да си налее кафе, Ким сведе очи към краката му. О, да, определено е бил на среща. И то само няколко месеца, след като годеницата му — с новороденото им момиченце на ръце — го прие обратно у дома след поредната изневяра.

Това обаче не й влизаше в работата, така че Ким си замълча.

— Стейси, ти си на дъската.

Стейси скочи и грабна черния маркер.

— Още нямаме установена самоличност. Не е намерен портфейл, така че разполагаме само с очевидното: бял мъж, между четирийсет — и петдесетгодишен, с ниски доходи, четири прободни рани, първата от които фатална — Ким замълча за момент, за да даде възможност на Стейси да успее да запише всичко.

— Така, най-напред трябва да установим поредността на събитията. Бил е в бара и след това някой му е откраднал портфейла или просто е извел кучето на разходка?

Инспекторката се обърна към Досън.

— Кев, поговори с патрулиращите полицаи, провери шофьорите на автобуси, обиколи стоянките за таксита… Улицата е натоварена, някой може и да е видял нещо. Събери показанията максимално бързо. Брайънт, провери последните сводки за сигнали за изчезнали хора — може някой да е го е обявил за издирване.

Ким плъзна поглед из стаята. Колегите й се раздвижиха, готови да се заемат с поставените задачи.