Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
Рик избра за начало въпрос номер три и произнесе:
— На рождения си ден получавате за подарък портфейл от телешка кожа.
И двете стрелки на индикатора мигновено скочиха в червеното и бавно се върнаха назад.
— Не бих го приела — отвърна Рейчъл. — Освен това ще съобщя в полицията за човека, който ми го предлага.
Рик отбеляза скоростта на реакцията и после се прехвърли на осмия въпрос от теста.
— Имате малко момче, което ви показва своята колекция от пеперуди и насекоми.
— Ще го заведа на доктор — гласът на Рейчъл беше тих, но в него се долавяше твърдост. И този път стрелките подскочиха, но реакцията бе по-слаба. Рик го отбеляза.
— Седите пред телевизора — продължи той, — и изведнъж забелязвате, че по ръката ви пълзи оса.
— Ще я убия — отвърна Рейчъл.
Този път стрелките регистрираха едва доловима реакция. Рик я записа и внимателно подбра следващия въпрос.
— В списание попадате на голяма цветна снимка на голо момиче — той направи пауза.
— Това тест за андроиди ли е, — прекъсна го Рейчъл, — или за лесбийки.
Стрелките дори не трепнаха.
— Съпругът ви харесва снимката, — продължи Рик. Реакция все още нямаше. — Момичето се е излегнало по корем на голяма и красива меча кожа.
Стрелките и този път не помръднаха и Декард си помисли: „Типична реакция на андроид — пропусна да забележи най-важното — убитото животно. Защото мислите й са съсредоточени върху детайлите.“
— Вашият съпруг окачва снимката на стената на неговия кабинет — завърши той и стрелките най-сетне подскочиха.
— Разбира се, че няма да му позволя — отвърна Рейчъл.
— Добре — кимна той. — Продължаваме. Четете роман, написан още преди войната. Героят се озовава на рибарски кей в Сан Франциско. Гладен е и решава да обядва в морското казино. Поръчва си стриди и докато чака наблюдава как готвачът ги пуска в съд с кипяща вода…
— О, Божичко! — възкликна Рейчъл. — Но това е ужасно! Наистина ли са го правили? Искате да кажете живи стриди?
Стрелките обаче не помръдваха. Макар и правилна, реакцията беше симулирана.
— Наемате бунгало в планината, — четеше Рик, — в район, където все още има растителност. Построено е от грубо сковани трупи, вътре има голяма каменна камина.
— Да — кимна нетърпеливо Рейчъл.
— По стените висят стари карти, а над камината е окачена глава на елен с огромни разклонени рога. Вашите приятели се наслаждават на приятния интериор и вие решавате да…
— Не и с тази еленова глава — намеси се Рейчъл. Но стрелките се раздвижиха само в зеления сектор.
— Забременявате, — продължи Рик, — от мъж, който ви обещава, че ще се ожени за вас. Мъжът ви зарязва заради друга жена, ваша близка приятелка, вие решавате да направите аборт и…
— Никога не бих се съгласила да направя аборт — каза Рейчъл. — А и това е противозаконно. Присъдата е доживотен затвор и полицията винаги е нащрек — този път стрелките удариха гневно в червеното.
— Откъде знаете — запита я любопитно Декард — за трудностите във връзка с аборта?
— Всички го знаят — оправда се Рейчъл.
— Стори ми се, че говорите от личен опит — той следеше внимателно стрелките, които продължаваха да танцуват неспокойно. — Още един въпрос. Запознавате се с мъж и той ви кани на гости в апартамента си. Отивате и той ви предлага да пийнете. Докато се разхождате из апартамента забелязвате на стената плакат от корида. В този миг мъжът поставя ръце на раменете ви и казва…
— Какво е това „плакат от корида“? — прекъсна го Рейчъл.
— Рисунка, обикновено цветна, на която се вижда тореадор с тривърха шапка и бик, който се опитва да го прониже с рогата си — Рик беше изненадан. — На колко сте години? — това също би могло да има значение.
— На осемнадесет — отвърна Рейчъл. — Добре, мъжът ме прегръща. И какво казва?
— Знаете ли как са свършвали коридите? — запита я Рик.
— Е, сигурно е имало пострадали.
— Обикновено, накрая са убивали бика. — Той зачака, без да откъсва поглед от стрелките. Те само лекичко потрепваха и нищо повече. Абсолютно нищо. — Последен въпрос. От две части. Гледате по телевизията филм отпреди войната. Явява се сцена на банкет, на гостите поднасят сурови миди.
— Уф — възкликна Рейчъл и стрелките подскочиха.
— Основното блюдо, — сякаш не я чу Рик, — се състои от варено кучешко, задушено с ориз. — Този път стрелките се раздвижиха значително по-вяло, отколкото на мидите. — По-приемлива ли е за вас представата за сурови миди, в сравнение с вареното кучешко? Очевидно, че не.