Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
Декард остави писалката, изключи светлинния източник и отлепи електрода от бузата й.
— Вие сте андроид — обяви той. — Това е заключението от теста — Декард погледна към Елдън Роузен. На лицето на стареца се изписа тревога и гняв. — Прав съм, нали?
Никой не отговори.
— Вижте, — продължи със спокоен тон Декард, — нашите интереси в края на краищата са общи. — За вас е почти толкова важно да знаете дали теста на Войт-Кампф дава резултата, колкото и за мен.
— Тя не е андроид — проговори старецът.
— Не ви вярвам — рече Декард.
— И защо му трябва да лъже? — намеси се ядно Рейчъл. — По-изгодно би било да ви излъжем за нещо друго.
— Искам да ви се направи анализ на костния мозък — каза й Рик. — В края на краищата, може да се докаже чрез органично изследване дали сте андроид, или не. Знам че методът е бавен и доста болезнен, но все пак…
— Юридически, — отбеляза Рейчъл, — нямате право да ме подлагате на подобни изследвания. Знаете, че такава е общоприетата съдебна практика. А и това ще отнеме много време, когато става дума за човек, а не за труп на отстранен андроид. Нима не осъзнавате рисковете, които се крият във войт-кампфовия тест що се отнася до особените? Нямам представа как сте успели да го легализирате пред правителството. Но в думите ви имаше нещо вярно — че това е краят на теста — тя се изправи, мина покрай него и се спря, с гръб към него, скръстила ръце.
— Въпросът не е в законността на костния анализ — проговори сухо Елдън Роузен. — Въпросът е в това, че вашият тест за определяне на емпатичната реакция се оказа недействителен по отношение на моята племенница. Мога да обясня защо реакциите й напомнят тези на андроид. Рейчъл израсна на борда на „Саландър 3“. Там се е родила, там е прекарала четиринадесет години, научавайки за Земята от записите в библиотеката и от разказите на екипажа. А после, както и сам знаете, неизминал и една шеста от пътя към Проксима, корабът пое обратно. В противен случай Рейчъл никога нямаше да види Земята — във всеки случай до дълбока старост.
— И вие бяхте готов да ме отстраните, нали? — запита през рамо Рейчъл. — Ако бях попаднала в лапите на полицията, досега да съм мъртва. Зная го отпреди четири години — тогава за пръв път ме подложиха на теста. Именно поради това рядко напускам пределите на сградата — в противен случай нищо чудно да се натъкна на полицейска проверка по пътищата и във въздуха. Нали непрестанно преследвате незарегистрираните „особени“.
— И андроиди — добави Елдън Роузен. — Макар това да се пази в тайна от обществото. Хората не бива да знаят, че на Земята понякога се промъкват андроиди, за да живеят сред нас.
— Не мисля, че има такива — възпротиви се Декард. — Защото полицейските служби както тук, така и в Съветския съюз си вършат добре работата. А и числеността на популацията не е висока. Всеки, рано или късно попада на подобна проверка.
Във всеки случай, така смятаха в полицията.
— Какви инструкции получихте, — запита Елдън Роузен, — в случай, че класифицирате някой човек като андроид?
— Този въпрос е от компетенцията на управлението — Декард се зае да прибира апаратурата. — Това което трябва да сторя аз, е незабавно да преустановя изследването. Това и правя. Щом тестът не даде верен резултат няма никакъв смисъл да продължавам — той щракна заключалките на куфарчето.
— Можехме да ви измамим — каза Рейчъл. — Нищо не ни принуждаваше да признаем, че в случая с мен не сте познали. А също и с останалите деветима — тя махна с ръка. — Можехме просто да се съгласим с вашите заключения.
— Не, — поклати глава Рик, — аз възнамерявах да поискам предварителен списък, запечатан в плик. А след края на изследването щяхме да сравним резултатите. Уверен съм, че щяха да съвпадат.
„Сега вече разбирам какви рискове крие несъвършеният тест. Брайън беше прав. Слава Богу, че не се налага да отстранявам на базата само на това изследване“.
— Да, предполагам, че щяхте да постъпите именно така — кимна Елдън Роузен. — Ние обсъдихме предварително тази възможност — той погледна към Рейчъл.
— Този проблем, мистър Роузен, — заговори Рик, — е пряко следствие от вашия метод на производство. Никой не ви е принуждавал да усъвършенствате прототипите на хуманоидните роботи да степен на…
— Създаваме това, от което се нуждаят колонистите — прекъсна го Елдън. — Придържаме се единствено съм изпитани от времето принципи на търговско развитие. Ако нашата фирма се откаже от усъвършенстването на хуманоидните роботи, тя просто ще изгуби борбата с други подобни фирми. Осъзнавахме добре риска, на който отиваме със създаването на новия мозък Нексъс-6. Но тестът на Войт-Кампф доказа своята несъстоятелност още преди появата на тези андроиди. Друг е въпросът, ако този проблем беше възникнал едва при тестуването на Нексъс-6, или ако бяхте класифицирали андроида като човешко същество. Но не това се случи. — Гласът му беше суров и рязък. — Напълно е възможно сътрудници на вашата и много други полицейски служби да са отстранявали — и да продължават да отстраняват — истински човешки същества с недоразвити емпатични способности, като моята племенница, например. Вашата позиция, мистър Декард, за разлика от нашата, е крайно незавидна.