Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— С други думи, — каза Рик, — няма да ми предоставите възможност да подложа на тестуване дори един андроид от типа Нексъс-6. А вместо това още в началото ми пробутахте това момиче с шизофренични отклонения.
„И сега всичките ми усилия отидоха на вятъра — осъзна той. — Не биваше да се съгласявам. Но вече е твърде късно.“
— Този път ви надиграхме, мистър Декард — Рейчъл Роузен се обърна и го погледна със спокойна усмивка.
Още не можеше да си прости, че бе оставил да го измамят и то с такава лекота. Нямаше съмнение, че срещу него стояха експерти от висока класа. Нищо чудно — такава могъща корпорация винаги е съкровищница на дългогодишен опит. Тя притежава нещо като групов разум. А Елдън Роузен и Рейчъл изразяваха мислите на това съобщество. Изглежда именно тук се криеше грешката му — че гледаше на тях като на отделни индивиди. Не биваше никога вече да повтаря тази грешка.
— Вашият началник, мистър Брайън, — отбеляза Елдън Роузен, — ще бъде доста озадачен, когато научи с каква лекота сме доказали, че тестът е недействителен. Той вдигна пръст и посочи камерите на тавана. Провалът с Роузен беше записан.
— Най-добре ще е да седнем и да обсъдим… — Елдън махна с ръка. — Можем да се споразумеем, мистър Декард. Няма за къде да бързаме. Новият андроид Нексъс-6 е вече факт, с който ние тук в „Роузен асосиейшън“ се съобразяваме. Мисля, че и вие ще го сторите.
Рейчъл се наклони над ухото на Рик и прошепна:
— Не искате ли да имате своя собствена сова?
— Съмнявам се, че ще мога някога да си го позволя.
Но той ясно осъзнаваше за какво намеква Рейчъл и корпорацията, която стоеше зад нея. Завладя го напрежение, каквото не бе изпитвал никога досега. Струваше му се, че ще се пръсне.
— Но нали това е мечтата на вашия живот — да притежавате сова — подхвърли Елдън Роузен. Той погледна въпросително към своята племенница. — Той изглежда няма представа…
— Разбира се, че има — възпротиви се Рейчъл. — Много добре знае за какво намекваме. Не е ли така, мистър Декард? — Рейчъл отново се наведе към него и този път той успя да долови нежния топъл аромат на нейния парфюм. — Вие вече сте съвсем близо до целта, мистър Декард. Още малко и ще я имате вашата мечтана сова. — Тя се обърна към Елдън Роузен. — Не забравяйте, той е наемен ловец. Живее от възнагражденията, а не от заплата. Нали така, мистър Декард?
Той кимна.
— И колко андроида са избягали този път? — запита Рейчъл.
— Осем първоначално — Декард преглътна. — Двама вече са отстранени, но не от мен.
— Колко получавате за всеки отстранен андроид? — поинтересува се Рейчъл.
— Различно — вдигна рамене Рик.
— Но щом не разполагате със сигурен тест, — отбеляза Рейчъл, — това значи, че просто не можете да класифицирате едно същество като андроид. А щом не можете да разпознавате андроидите, значи няма да получавате и възнагражденията си. Така че, с отричането на теста на Войт-Кампф…
— Ще бъде създаден нов тест — довърши Рик. — Това се е случвало и преди.
„Три пъти, ако трябва да бъда точен — мислеше си Рик. — Но разликата е, че в предишните случаи вече съществуваше разработен нов тест. А сега такъв няма.“
— Съвсем естествено е, — намеси се Рейчъл, — някой ден тестът на Войт-Кампф да бъде обявен за безнадеждно остарял. Но засега това не е необходимо. Ние сме напълно доволни от това, че тестът е в състояние да разпознава андроидите от типа Нексъс-6 и бихме искали да продължите да се занимавате с непосредствените си задължения, колкото и особени да са те — Рейчъл го погледна многозначително, като се поклащаше леко. Опитваше се да долови реакцията му.
— Кажи му, че совата е негова — подхвърли Елдън Роузен.
— Имате я вашата сова — повтори Рейчъл без да откъсва очи от него. — Онази, която разглеждахте на покрива. Скрапи. Но ще си я поискаме обратно, когато намерим мъжки екземпляр. И потомството ще е наше — да се разберем от сега.
— Бих предпочел да си го поделим — рече Декард.
— Не — поклати глава Рейчъл и Елдън се присъедини към нея. — Така ще можете да поставите ръка върху цялата им кръвна линия. Има и още едно условие. Не можете да завещавате птицата на когото и да било, след смъртта ви тя отново ще стане притежание на асоциацията.