Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Готов съм да започна — Рик вдигна многозначително куфарчето с апаратурата. Самоувереността му сякаш се подсилваше от неувереното поведение на другия.
„Те се страхуват от мен — неочаквано осъзна той, — и Рейчъл също. В моите възможности е да преустановя производството. Предстоящите изпитания могат да окажат влияние върху цялата им производствена структура. Сега бъдещето на «Роузен асосиейшън» както тук, в щатите, така и в Русия и на Марс е в мои ръце.“
Двамата членове на фамилията Роузен го наблюдаваха внимателно. Зад привидно вежливите им маниери се чувстваше страх от пустотата, която той бе донесъл със себе си. И от заплахата за икономическа гибел. А тези хора притежаваха невероятно могъщество. Корпорацията им се смяташе за ключова в цялата индустриална система — производството на андроиди беше неразделна част и двигателна сила на цялата колонизационна програма. В Роузен разбираха това добре. Елдън Роузен вероятно бе размишлявал върху това още от мига, когато бе приключил разговорът с Хари Брайън.
— На ваше място не бих се тревожил — заговори Рик, докато вървяха по дългия и ярко осветен коридор. Самият той изпитваше спокойна увереност. Никога досега не беше се чувствал толкова доволен от служебното си положение. Така или иначе, скоро ще узнаят, дали апаратурата е в състояние да даде вярна оценка. — Ако изпитвате недоверие към теста на Войт-Кампф, може би ще трябва вашата корпорация да разработи собствен тест. В края на краищата, до известна степен отговорността е и ваша. Да, благодаря — Роузен го покани в просторен, луксозно обзаведен апартамент, наоколо се виждаха скъпи мебели, лампи, дивани и малки масички, на които бяха подредени списания… включително, забеляза той, февруарското издание на каталога Сидни. Рик не го беше виждал, а и доколкото знаеше, трябваше да излезе най-рано след три дни. Очевидно между Роузен и Сидни съществуваха тесни връзки.
Малко ядосан, Рик протегна ръка към каталога.
— Ето това наричам покушение над общественото доверие. Никой не бива да разполага с предварителна информация за продажните цени. — Декард се помъчи да си припомни някой член, който да е подходящ за случая, но не можа. — Ще взема това с мен — заяви той и напъха броя в куфарчето си.
Настъпи напрегната тишина.
— Вижте, господин офицер… — заговори с уморен глас Елдън Роузен.
— Аз не съм офицер — прекъсна го Рик. — Аз съм наемен ловец. Той разтвори куфарчето на близката масичка и се зае да сглобява частите на апарата на Войт-Кампф. — Можете да повикате първия от групата — съобщи на Елдън Роузен, който в отговор кимна хладно.
— Мога ли да гледам? — попита Рейчъл и приседна наблизо. — Никога преди това не съм виждала как се провежда емпатичен тест. Какво измерват тези уреди?
— Това тук, — обясни с готовност Рик като посочи плоския леплив електрод, — измерва капилярната дилатация на лицевата област. Това е естествена физиологична реакция на морални дразнители, така нареченият „срам“, или „изчервяване“. Не подлежи на волеви контрол, също както кожната проводимост, дихателната честота и пулса. — Той вдигна следващия инструмент, тъничък като писалка източник на светлина. — Този уред определя трептенето на очните мускули при вълнение. Заедно с предишния е в състояние да отчита на пръв поглед незабележими, но в действителност съществени изменения…
— Каквито не се наблюдават при андроидите — завърши накратко Рейчъл.
— Или поне не могат да бъдат предизвикани в отговор на въпроси-дразнители. Макар че са заложени във физиологичните способности. Потенциално.
— Подложете ме на теста — каза Рейчъл.
— Защо? — Рик я погледна изненадан.
Елдън Роузен се надигна от креслото си.
— Защото избрахме нея в качеството на първи тестуван — обясни той. — Възможно е тя да е андроид. Вие сте този, който трябва да го определи.
Той се отпусна малко неуверено в креслото, запали цигара и зачака с каменно изражение.
5
Тъничкият лъч бяла светлина биеше право в окото на Рейчъл. За бузата й бе прилепен свързан с жица електрод. Тя изглеждаше съвършено спокойна.
Рик седна така, че да вижда добре показанията на двата индикатора.
— Ще ви опиша, — заговори Рик, — няколко ситуации, а вие без никакво забавяне ще ми давате оценката си за тях. Времето за отговор ще се измерва.
— И доколкото разбирам, — погледна го Рейчъл, — думите ми няма да са от значение. Интересуват ви само трептенията на очните мускули, и скоростта на капилярната реакция. Добре, ще отговарям. Така или иначе, трябва да мина през всичко това… — тя спря. — Готова съм, мистър Декард.