Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Представяйки си разказаната сцена, войниците от мюсюлманската армия се разсмиват гръмогласно. Но продължението на разказа ги кара да изтръпнат: няколко дни след церемонията „бащата“ и „майката“ били линчувани от подстрекавана от „сина“ тълпа. Балдуин присъствал невъзмутим на смъртта им, а след това се провъзгласил за „граф“ на Едеса и поверил на франкските си другари всички по-важни длъжности в армията и управата на града.
Като вижда, че страховете му се потвърждават, Карбука се готви за обсада на града. Емирите му отново се опитват да го разубедят. Трите хиляди франкски бойци в Едеса никога не биха се осмелили да нападнат няколко десетки хилядната мюсюлманска армия. За сметка на това броят им е напълно достатъчен да защитават Едеса и съществува опасност обсадата да се проточи месеци наред. Междувременно Яги Сиян, изоставен на съдбата си, би могъл да отстъпи под натиска на завоевателите. Атабекът не иска и да чуе. Едва след като прахосва три седмици под стените на Едеса, той признава грешката си и поема обратно в бърз ход пътя за Антиохия.
В обсадения град надеждата от първите дни на май е отстъпила място на най-голям смут. В двореца, както и по улиците, никой не разбира защо толкова се бавят войските от Мосул. Яги Сиян е отчаян.
Напрежението достига връхната си точка, когато на 2 юни, малко преди залез слънце, часовите съобщават, че франджите са събрали всичките си сили и се отправят на североизток. За емирите и войниците има само едно обяснение — Карбука е наблизо и обсадителите са тръгнали срещу него. За няколко минути вестта се разнася от уста на уста и вдига на крак хората по домовете и защитниците по крепостните стени. Градът отново си поема дъх. Още на следващия ден атабекът ще го освободи. Още на следващия ден кошмарът ще свърши. Вечерта е хладна и влажна. Хората прекарват дълги часове в обсъждания на прага на домовете си с изгасени светлини. Най-накрая Антиохия заспива, изтощена, но изпълнена с вяра.
Четири часа сутринта. В южната част на града се чува неясен шум, сякаш въже стърже по камък. Един мъж се навежда от висока петоъгълна кула и прави знаци с ръце. Цяла нощ не е мигнал, брадата му е разрошена. Името му е Фируз, производител на ризници и началник на отбраната на кулите, както ще отбележи Ибн ал-Атир. Мюсюлманин от арменски произход, Фируз дълго време живее в обкръжението на Яги Сиян, който наскоро го обвинил в нелегална търговия и го накарал да заплати тежка глоба. Търсейки отмъщение, Фируз се свързал с обсадителите. Той знае, казал им, как се стига до едно малко прозорче с изглед към долината, в южната част на града, и е готов да ги прекара оттам. Нещо повече, за да им докаже, че не им готви клопка, ще им изпрати собствения си син за заложник. От своя страна обсадителите му обещали злато и земи. Планът бил подготвен. Ще действат призори на 3 юни. Предната вечер, за да приспят бдителността на гарнизона, завоевателите се престорили, че се отдалечават:
След като бе сключен договорът между франджите и онзи прокълнат майстор на ризници, ще разкаже Ибн ал-Атир, те се покатериха до прозорчето, отвориха го и много войници се изкачиха по въжета до него. Когато броят им надвиши петстотин, те надуха призори тръба, точно когато защитниците спяха изтощени от дългото бодърстване. Стана и Яги Сиян и попита какво става. Отговориха му, че звукът на тръбата се чува откъм цитаделата, която вероятно е била завзета.
Шумът идва откъм Кулата на двете сестри. Но Яги Сиян не си прави труда да провери. Решава, че всичко е загубено. Поддавайки се на ужаса, той нарежда да отворят една от портите на града и придружен от няколко телохранители, побягва. Обезумял, той препуска в продължение на два часа, неспособен да дойде на себе си. След двестадневна съпротива господарят на Антиохия рухва. Въпреки че го упреква за слабостта му, Ибн ал-Атир разказва развълнувано за неговия край:
Заплакал, че е изоставил семейството си, синовете си и мюсюлманите и от болка паднал безпаметен от коня си. Придружителите му се опитали отново да го качат на седлото, но той не можел да стои прав. Умирал. Тогава го оставили и се отдалечили. Един арменски дървар, който минавал оттам, го разпознал. Отрязал главата му и я занесъл на франджите в Антиохия.
Самият град е в пламъци и кръв. Мъже, жени и деца се опитват да избягат по калните улички, но рицарите лесно ги настигат и убиват на място. Малко по малко заглъхват ужасените викове и на последните оцелели и вместо тях се понасят гърлените гласове на няколко вече пияни франкски грабители. Дим се издига над опожарените къщи. По обяд траурен воал обгръща града.