Тъжният клоун
- Автор: Ангелов Илия
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъжният клоун». Краткое содержание книги:
Парцалев имаше навика да прелива парфюма си в стара порцеланова опаковка в белезникавобял цвят. Шишенцето беше виенска изработка от 20-те години на века. То бе с позлатен кант и стоеше върху тоалетката в банята. Компанията се забавляваше по своему, на уиски и раздумка. По едно време Катя Паскалева се отправи към банята. Не след много отвътре се чу изтракване и шум на счупено. Парцалев мигновено се запъти натам. В този момент Катя излезе леко смутена, а след нея се разнесе приятното ухание на парфюма „Пако Рабан“.
— Бате Жоро, без да искам ти бутнах шишенцето и го счупих — рече тя.
Парцалев, макар и трудно, се овладя и нищо не й рече. След тази случка настроението на всички се развали и така вечерта приключи. Такъв си беше Георги Парцалев: като се счупеше нещо от колекцията му, не го подновяваше с друга вещ. Спомням си, че дори не си купи повече от този парфюм. Така скъсваше със спомена за нещата.
В ранния следобед на един зимен ден в неговия дом трябваше да дойде Иванка Димитрова, актриса в Народния театър, съпруга на Лъчезар Аврамов, член на ЦК на БКП. Поводът беше, че двамата трябваше да представят пиесата „Игра на джин“ в Театър 199.
По същото време и аз бях у Парцалев. Преди да дойде актрисата, видях как Парцалев извади един от томовете на Ленин, разтвори на случайна страница и постави един разделител. А книгата сложи на голямата квадратна маса в хола. Иванка Димитрова пристигна в уреченото време с букет за леля Веска. След обичайните любезности Иванка учудено погледна това, което „четеше“ Парцалев. Големият том на Ленин се мъдреше на масата:
— Пацо, защо ти е този том на Ленин?
— А, да — отговори Парцалев. — Исках да си припомня и опресня някои работи от Ленин.
— Ама ти, какво… да не би да го четеш? — продължаваше да се чуди тя.
— Защо да не го чета? — сериозно отвърна Парцалев. — Не само този том. Аз препрочитам и другите томове на Ленин. Ако знаеш, колко много ми помагат.
Иванка Димитрова се опули, видях я как премигва смаяна. А Парцалев беше един такъв сериозен, та и аз сигурно щях да му повярвам, ако не бях видял всичко отначало. След като си направиха репетиция, актрисата си тръгна. А ние се смяхме до болка и си сипахме по малко уиски.
Не се мина много и сред артистичните среди се заговори, че Парцалев чете усилено Ленин. Явно, Иванка Димитрова го бе споделила с някои свои колеги. Тогава за сетен път се убедих колко е силно чувството му за хумор.
Естествено е, че той много ценеше и уважаваше тази прекрасна актриса. А може би и друг негов колега е споделил, че Парцалев чете трудовете на Ленин защото въпросният том почти цял месец лежеше на масичката до библиотеката му.
БОГАТСТВОТО НА ПАРЦАЛЕВ
Въпреки че той ценеше парите, те не бяха смисъл в живота му. В различни разговори Парцалев споделяше:
— Едва когато започнах да работя с Енчо, се стабилизирах финансово. Не съм пилял пари безразборно, но не съм се и лишавал почти от нищо.
Обикновено Парцалев беше много щедър и ларж. Но щом разбереше, че някой го търси само заради парите, му ставаше болно и тъжно. Тогава в него виждах един успял, но нещастен човек. Той беше зодия „Близнак“. Може би затова раздвоението в него преминаваше бързо и настроението му се оправяше.
Това се случи в Кнежа, където имахме две представления. В паузата между двете, се почука на вратата на гримьорната и непознат мъж се изправи пред нас. Беше около 50-годишен, не много висок, елегантен, с бастун в ръка. Като ходеше, леко накуцваше. Непознатият рече ласкателно:
— Искам да поздравя най-добрият комедиен актьор в БъЛгария с „Добър вечер“. Мога ли да поговоря с вас насаме?
Сянка на съмнение премина бързо по лицето на Парцалев и той каза с хладен глас:
— Моля, говорете, от Илия нямам тайни. Мъжът отново повтори молбата си за разговор на четири очи.
— Няма, няма, говорете — рязко отвърна Парцалев. Представлението скоро ще започне!
Посетителят пристъпи неуверено:
— Искам да ви предложа общ доходоносен бизнес, за който аз гарантирам.
— Е, и какво следва от това?
— За този бизнес са ми необходими малко пари.
— Колко? — запита Парцалев.
— Около 30 000 лева.
— 30 000?
— Да, 30 000 лева. Аз ще ги обезпеча. Тишина.
— А, не може ли 15 000?
— Може, малко ще се поизмъча, но ще стане. Настъпи повече от минута мълчание. Парцалев стана от стола, обърна се към непознатия и със заповеднически тон му каза:
— Да се махаш оттука, че ако грабна бастуна ти, ще го счупя в тебе. Ти мен за идиот ли ме мислиш? Да не би аз като копна в земята, пари да вадя?