Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)

— Къде сме?

Лодката леко опря в брега и застина на място. Точно там, където два загорели крака бяха стъпили до водата.

Инди вдигна глава, затвори очи от ослепителните лъчи на слънцето, които го блъснаха в лицето, и се опита да види на кого принадлежат краката.

— В Индия — прошепна той.

— Пресвета Дево! — възкликна Уили. — Откъде накъде точно в… — Тя се обърна и думите замръзнаха на устните й. Срещу нея се оказа лицето на някакъв костелив старец, прорязано от дълбоки бръчки.

Човекът беше загърнат в протъркано наметало. На врата му висеше връв със странни мъниста. Кожата му беше кафява и сбръчкана. Приличаше на древен жрец.

Изведнъж се надигна зловеща вихрушка и дърветата наоколо мрачно застенаха. Старецът събра длани и докосна с тях челото си, а Уили подскочи от страх.

Объркани, Дребосъка и Уили гледаха с изцъклени очи как Индиана събра ръце и отвърна на поздрава на шамана със сдържано достойнство.

Вървяха в колона. Отпред бяха шаманът и четирима селяни с тюрбани на главите, следвани от Инди с камшик в ръка, Дребосъка с преметната през рамо чанта на Инди, и Уили, стиснала вечерната си рокля и обувките с високи токчета. Поеха по стръмна камениста пътечка, която се виеше сред голи хълмове, тук-там осеяни с редки шубраци и хилави дръвчета. Миришеше на прах.

Дребосъка вървеше леко и пъргаво. На всеки две крачки на Инди той правеше три, при това с истинско удоволствие. Обичаше този човек и беше готов да го следва до края на света. Защото му беше предложил приятелство, когато около него нямаше ни един близък, беше му оказал доверие, когато всички го подритваха и подозираха в лъжи. Освен това Инди щеше да го заведе в Америка.

Ето, вече пътуваха натам. Дребосъка все още не можеше да повярва, че отиват в Америка. В страната, където всички имат обувки и шапки, возят се в коли, знаят да танцуват, да стрелят точно, да се шегуват и да бъдат искрени, да изглеждат великолепно и да се хранят хубаво, да поемат добре пресметнати рискове. Ето накъде се беше запътил Дребосъка!

Ще пази внимателно Инди, докато пристигнат. А после, когато американецът едва ли ще се нуждае от телохранител, той ще стане негов син. Така ще може пак да се грижи за Инди, без да е необходимо да ходи всеки ден на работа. Единственият проблем беше, че ако Инди се съгласи да стане баща на Дребосъка, той ще има нужда и от майка. С други думи, на Инди ще му трябва жена. Ник Чарлс има своята Нора, Фред Астер — своята Джинджър Роджърс, Робин — своята Мариан.

Дребосъка хвърли преценяващ поглед към Уили. Дали не би могла… На фона на спомена за великолепните двойки, които познаваше от екрана, тази тук не му се стори кой знае колко подходяща.

Все пак. Може да се окаже добра съпруга за Инди. Красива е, засега се държи прилично. Ще стане за майка. Двамата с Инди биха могли да го осиновят и всички заедно ще отидат да живеят в Туентит Сенчъри2, откъдето ще прескачат с влака до Ню Йорк, щом им се прииска. Страхотно ще си живеят! Трябва да помисли добре и да види дали Уили ще може да се справи с ролята на майка.