Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Носеше черни обувки, черни ръкавици и тежко черно палто с висока яка, която обрамчваше белязаното му лице. Не носеше шапка и по черната му коса блестяха безброй капчици мъгла.
— Както виждате, отново се подчиних на заповедите ви — в усмивката му личеше лека ирония. Той спря рязко спря се загледа в нея. — Трябва много да внимавам да не ми стане навик да хуквам презглава, за да изпълнявам всяко ваше нареждане, госпожице Поумрой.
Хариет се стегна и успя да извика на лицето си една учтива усмивка.
— Не се бойте, милорд. Сигурна съм, че е малко вероятно да ви стане навик да изпълнявате хорските желания, освен ако те не съвпадат с вашите собствени желания и цели.
Той отвърна на това, като леко сви едното си масивно рамо.
— Кой знае какво би направил един мъж, когато си има работа с толкова интересна жена? — студената му усмивка изкриви обезобразеното му лице в страшна маска. — Очаквам следващата ви заповед, госпожице Поумрой.
Хариет преглътна и се засуети да наглася тежката и обемиста чанта.
— Донесох две лампи, милорд — бързо каза тя. — Ще ни трябват в прохода.
— Позволете — Гидиън пое чантата от пръстите й. Тя увисна от огромната му ръка, сякаш беше лека като перце. — Аз ще се грижа за екипировката. Водете ме, госпожице Поумрой. Любопитен съм да видя вашата пещера, пълна с плячка.
— Да. Разбира се. Насам — тя се обърна и забърза през мъглата.
— Тази сутрин съвсем не изглеждате толкова самоуверена, госпожице Поумрой — Гидиън звучеше така, сякаш се забавляваше. Той закрачи безшумно след нея. — Предполагам, че някой, най-вероятно госпожа Стоун, ви е разказала някои потресаващи подробности от миналото ми тук, в Ъпър Бидълтън?
— Глупости. Не се интересувам от миналото ви, сър — Хариет отчаяно се мъчеше да придаде на гласа си твърдост и самоувереност. — Това въобще не ме засяга.
— В такъв случай трябва да ви предупредя, че въобще не трябваше да ме викате тук — в тихия му глас се криеше някаква заплаха. — Опасявам се, че не мога да се отделя от миналото си. Където отида аз, то ме следва по петите. Фактът, че съм наследник на графство понякога се оказва доста полезен, защото кара хората да се преструват, че не помнят миналото ми, но несъмнено не мога да се отърся от него изцяло. Особено тук, в Ъпър Бидълтън.
Хариет го стрелна с поглед през рамо и се замисли за скритите емоции, които прозираха в гласа му.
— То смущава ли ви, милорд?
— Миналото ми ли? Не особено. Отдавна се научих да живея с факта, че ме възприемат като демон от отвъдното. Но ако трябва да съм съвсем откровен, лошата ми слава си има и добри страни.
— Нима? Какви добри страни? — попита Хариет.
Изражението му стана непроницаемо.
— Чудесно ме предпазва от набезите на разни мамчета, решили да женят дъщерите си, например. Те наистина много внимават да не би скъпоценните им дечица да попаднат на пътя ми. Ужасяват се от мисълта, че мога най-безсрамно да похитя пиленцата им, да си поиграя с тях и после да ги захвърля като употребени носни кърпички.
— О — Хариет преглътна.
— А те ще са точно такива — продължи Гидиън с равен глас. — Употребени, точната дума. Та нали ще е направо невъзможно да изкараш на „пазара за булки“ една млада дама, след като се е разчуло, че аз съм я съсипал.
— Разбирам — Хариет се покашля, за да прочисти гърлото си и забърза още повече. Усещаше присъствието на Гидиън зад себе си, макар да не можеше да чуе стъпките му по твърдия пясък. Точно тишината, с която се движеше, я влудяваше, тъй като тя ясно съзнаваше присъствието и големината му. Усещането приличаше на това, да знаеш, че по петите ти върви огромен и безшумен звяр.
— Освен че вече не ме тормозят с младите си невинни създания — продължи безмилостно Гидиън, — нито един родител не се е опитал наскоро да ми приложи стария изпитан номер — да ме обвини, че съм компрометирал дъщеря му, за да ме принуди да й предложа брак. Всички знаят, че тази хитрост при мен е малко вероятно да даде очаквания резултат.
— Милорд, ако по този не особено деликатен начин се опитвате да ми намекнете, че не бива да си въобразявам твърде много, уверявам ви, че сте в пълна безопасност.
— Отлично знам, че съм в пълна безопасност, госпожице Поумрой. Вие сте тази, която трябва много да внимава.
Това вече преля чашата. Хариет се закова на място и се обърна, за да застане лице в лице с него. Видя, че той почти я връхлита и бързо отстъпи назад. Погледна го намръщено и попита:
— Е, вярно ли е тогава? Вярно ли е, че сте изоставили дъщерята на предишния пастор, след като сте й направили дете?