Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Извърна се и заби юмрук във възглавницата, отвратен от мислите, които го държаха буден.
— Защо правиш това? — нахвърли му се тя.
Рейфиъл не се спря, докато вървеше към масата, и не погледна към Офелия. Интересно, колко ли го беше чакала да слезе. В чинията й имаше само препечена филийка.
— Имаш ли нещо против да се нахраня, преди да започнем?
— Да. Много.
— В такъв случай моментът е много подходящ да упражниш вчерашния урок.
Като чу гласа му, Нан влезе с поднос закуски, от които той да си избере. Тя и майка й Бет бяха добри жени, които с радост бяха готови да услужат. Пристигнаха снощи, за да сервират на господарите.
— Опасявам се, че не е кой знае какво, милорд — рече тя, поставяйки подноса пред него. — Баща ми отиде на пазар да зареди килера, но вероятно ще се върне късно тази вечер, а може би и утре заран. Имаме достатъчно провизии само за няколко дни.
— Няма защо да се извиняваш — усмихна се Рейфиъл. — Знам, че не ни очаквахте.
Нан кимна и бързо се отправи към кухнята. Офелия започна да потропва с дългите си пръсти по масата.
— Не бих нарекъл това „търпение“ — отбеляза Рейфиъл.
— Вече те предупредих, че не разполагам с такова нещо. Това е мой стар недостатък, който не крия. Нямам и капчица търпение.
Поне за момента не беше повишила тон, помисли си той.
— Щом си признаваш този недостатък, не би ли желала да се освободиш от него?
— Разбира се, но за тази цел не ми е нужна твоята помощ.
Той намаза масло върху парче прясно изпечен хляб с хрупкава коричка.
— На колко си години? Осемнайсет, деветнайсет? И още не притежаваш тази добродетел? Определено ти трябва помощ. Нямам нищо против да вляза в ролята на твой учител.
— Или в ролята на дявол?
Той я погледна с усмивка.
— И с по-лоши имена са ме наричали, но да, сигурен съм, че преди да свършим, за теб ще съм по-черен от Рогатия. Междувременно обаче смирено ще приемеш съдействието ми.
Тя изсумтя. Рейфиъл вече избухна в смях:
— Май няма да е много смирено!
Офелия го загледа с неприкрита ярост. Той сви рамене и се престори, че не й обръща внимание. Добре, че можеше да изглежда съсредоточен в храненето. По дяволите, тази сутрин беше прелестна в роклята от розов тюл с лилава гарнитура. И косъмче не стърчеше от стегнатия й кок, бретонът падаше на челото й, на слепоочията й се виеха няколко прелестни къдрици. Рейфиъл се зачуди имало ли е случай тази жена да не изглежда великолепно. Гневът не помрачаваше красотата й.
— Къде е леля ти? — попита Офелия, след като няколко минути потропва по масата.
— Без съмнение се е скрила някъде от отвратителния ти нрав.
— Трябва ли непрекъснато да ме обиждаш? — изсъска тя.
— Нима съм те обидил? Чудна работа.
Той видя как руменината обагри страните й. Колко й отиваше! Интересно защо Офелия не използваше грим, за да постигне този ефект — не, по-добре така. Тази жена и бездруго беше прекалено хубава. Все пак склони да отговори:
— Леля ми не слиза в салона преди обяд. Със сигурност е будна, но предпочита да прекарва утрините в стаята с плетивото си. Освен това много обича да чете и предпочита да се отдава на хобито си в уединение. Един от куфарите й вероятно е пълен с книги.
— Благодаря, но не беше нужно да ми даваш толкова информация.
— Не си свикнала с разговори, които не се въртят около теб, а?
Руменината се превърна в гъста червенина. Аха! Най-накрая нещо да я накара да заприлича повече на човек и по-малко на ангел. Ето защо не носеше грим — малко в повече и ружът би заприличал на обрив.
— Да не би да се надяваш да я привлечеш в твоя лагер? — попита Рейфиъл, за да отвлече вниманието си от мислите за външността й. — Няма да успееш. Тя е твърдо на моя страна.
— Тя ти е съучастник — заяви Офелия, без да отрича обвинението му.
— Не, не ми е. Знае, че ще получа благословията на родителите ти, и това й стига. Това би трябвало да стига и на теб.
— Благословия, изтръгната със заблуда от баща ми, кой има слабост към титли, по-високи от неговата.
Рейфиъл не за пръв път долавяше горчивината, когато тя говореше за баща си. По-всичко личеше, че не е много привързана към него. Но пък и граф Дъруич сигурно не я обичаше особено, щом се беше опитал да я принуди на брак, който тя не желаеше.
Офелия не очакваше отговор и даже се умълча за няколко минути. Обаче втренченият й поглед не се отделяше от него. Рейфиъл се смути. В Съмърс Глейд тя флиртуваше страшно много с него, преди повторно да се сгоди за Дънкан. Това го беше подтикнало да я предупреди, че в неговото семейство мъжете поемат инициативата и не търпят да ги преследват жени. И все пак Офелия очевидно изпитваше някакво влечение към него, в противен случай не би му обръщала внимание. Тази мисъл му беше хрумнала още преди да я скастри, вбесен от намеците й, че спи със Сабрина.