![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
— Да, бях член на групата.
— Така. Готов ли сте да ни предложите опита, който сте натрупали в Генетрон?
Иначе казано, ще споделиш ли с нас тайните на бившите си работодатели?
— Да и не — отвърна той. — Първо, аз не бях в сърцевината на проекта. Не съм запознат с най-строго охраняваните му тайни. Бих могъл обаче да ви представя резултатите от моите собствени изследвания. Стига да ме наемете, разбира се. Но те и без това ще са част от онова, което бих могъл да правя за вас. — Надяваше се отговорът му да е попаднал някъде по средата — на неутрална територия. Той беше абсолютно неверен — Върджил знаеше всичко за биочиповете на Генетрон, но същевременно бе зачеркнал концепцията за биочиповете като безперспективна, мъртвородена.
— Ммм-хъмм. — Тя прелисти няколко страници от папката. — Върджил, ще бъда напълно откровена с вас. Може би по-откровена, отколкото бяхте вие с мен. Появата ви тук малко ни изненада, вие сте странен човек, затворен, усамотен… но все пак, бяхме склонни да ви вземем на работа… ако не беше една дребна подробност. С господин Ротуайлд съм в приятелски отношения. Много добри приятели сме. Та той ми повери информация, която би трябвало да се смята за секретна — в Генетрон, искам да кажа. Не назова никакви имена, а и едва ли е имал представа, че някой ден ще застанете пред моето бюро. Разказа ми, че някой в Генетрон се захванал с рекомбиниране на ДНК от бозайници в нарушение на разпоредбите от Националния Институт по Здравеопазване. Имам подозренията, че точно вие сте били този човек. Така ли е?
От близо година никой не беше уволняван от Генетрон. Не му остана друго, освен да кимне.
— Ето това ме безпокоеше. Той каза, че вие сте брилянтен учен, но всяка компания, която ви наеме, ще си има ядове. Заплашваше да ви вкара в черните списъци. Е, в наши дни много компании и лаборатории не обръщат особено внимание на тези неща. Но точно във вашия случай ние в компания Кодън знаехме малко повече, отколкото би трябвало. Казвам ви всичко това, за да не остане и следа от недоразумение. Но трябва да разберете, че го споделям на четири очи. Официалната причина да отхвърля молбата ви ще бъде вашето психологическо изследване. Рисунките ви са твърде раздалечени една от друга, което недвусмислено подсказва, че сте склонен към самоизолация и напълно неспособен да работите в колектив. — Тя му подаде обратно досието. — Някакви възражения?
Върджил поклати глава.
— Вие дори не познавате Ротуайлд — рече той, докато поемаше папката. — Това ми се случва за шести път.
— Мислете каквото желаете, господин Юлам. В нашите тежки времена компании със сродни проучвания гледат да си помагат с всичко, с каквото могат. За пред публиката сме се хванали за гушите, но не и зад завесата. Приятно ми беше да разговарям с вас, Върджил. Всичко хубаво.
Когато излезе навън, посрещна го ярка слънчева светлина. Той спря и замижа объркано.
Всички негови усилия бяха обречени на провал. Кой знае — може би толкова по-добре.
7
Волвото мъркаше безгрижно по почти пустото платно на магистрала 5. От двете му страни се ширеха памучни полета, изпъстрени с дребни, зеленикави горички. Потънал в размисли и тревоги, Върджил почти механично взе отбивката за шосе 580 в покрайнините на Трейси. Полетата останаха назад, горичките се сгъстиха, а дърветата поизправиха.
Никога през целия си живот не беше се чувствал толкова добре и точно това го безпокоеше. Вече две седмици откакто бе престанал да подсмърква — точно в разгара на най-алергичния сезон. Последния път, когато навести Кандис за да й съобщи, че ще ходи на гости при майка си в Ливърмор, тя се изненада от здравия, почти мургав цвят на кожата му.
— При всяка среща изглеждаш все по-добре, Върджил — рече му на раздяла и се наведе да го целуне. — Връщай се по-скоро. Ще ми липсваш. Най-вече заради импулса.
Изглеждаше по-добре, чувстваше се по-добре и не беше чак толкова сантиментален, за да повярва, че причина за всичко това е любовта. Каквото и да изпитваше към Кандис.
Причината бе друга.
След близо десет часа непрестанно шофиране най-сетне навлезе в центъра на Ливърмор по Ийст авеню. Малко, бедно градче, с тухлени къщи, стари, дървени ферми и няколко модерни търговски центрове почти като тези в Калифорния… На другия край на града издигаше снага корпусът на Националната Ливърморска Лаборатория „Лоурънс“, където освен всичко друго се разработваха и ядрени оръжия.
Април Юлам живееше в една добре поддържана, почти стогодишна къща встрани от Първа улица. Къщата беше боядисана в зелено и имаше стръмен покрив. Две малки градинки отпред, метална ограда и тясна павирана пътечка до стълбите на вратата. Верандата беше остъклена с дървена дограма, а през зимата се затваряше с капаци. Входната врата бе масивна, с малко, зарешетено прозорче.