Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Тя се мушна в леглото до него с надеждата да поспи поне няколко часа. Мъжът бе спокоен, температурата му не се качваше толкова високо като в началото. Рейчъл обви пръсти върху ръката му и заспа.
Клатенето на леглото я събуди и я стресна в дълбокия й сън. Тя седна в леглото, а сърцето й щеше да изскочи. Той неспокойно мърдаше и се опитваше да изрита завивката с десния си крак. Най-после успя. Кожата му беше гореща и дишаше тежко. Един поглед към часовника и Рейчъл разбра, че бе минало доста време от часа, в който трябваше да му дава аспирин. Включи лампата до леглото и отиде в банята да вземе аспирин и прясна вода. Този път мъжът го погълна, без да се противи, и Рейчъл му даде почти цяла чаша вода. Постави главата му на възглавницата, но не бързаше да отмести пръстите си от косата му.
Отново се замечта! Рязко се отдръпна от опасната посока, в която я водеха тези сънища наяве. Трябваше да го охлади, а вместо това стоеше и си фантазираше разни неща за него. Отвратена от себе си, навлажни кърпата и се надвеси над него, като бавно изтриваше тялото му с хладната кърпа.
Ръката му докосна гърдите й. Тя замръзна и ококори очи. Нощницата й беше широка и без ръкави, с дълбоко деколте, което се отвори, когато се надвеси над него. Дясната му ръка бавно се придвижи в пазвата й и с опакото на силните си и стройни пръсти той разтърка зърната й, докато те не се втвърдиха. Рейчъл притвори очи от внезапното и неочаквано удоволствие. Ръката му слезе бавно по-надолу, толкова бавно, че дъхът й спря, и се зае да гали кадифените й гърди.
— Хубави — изрече мъжът тази единствена дума с дълбок глас.
Думата отекна като ехо в съзнанието й и тя извърна глава с отворени очи. Той беше буден! За миг Рейчъл впери поглед в полуотворените му очи, които бяха толкова черни, че дори светлината потъваше в тях. После миглите му бавно се снижиха и мъжът отново заспа. Ръката му падна от гърдите й.
Тя беше така шокирана, че не можеше да мръдне. Кожата й все още гореше от допира му. Моментът, когато се взря в очите му, до такава степен се запечата във времето и в паметта й, че усещаше как погледът му я изгаря. Черни очи, по-черни и от нощта, без ни най-малък кафяв оттенък. Бяха замъглени от треската и болката, ала той беше видял нещо, което хареса и към което посегна. Рейчъл погледна надолу и видя, че през отвореното деколте на широката й и удобна памучна нощница гърдите й бяха напълно изложени на погледа му и допира му. Без да иска, беше предизвикала и двете му сетива.
Ръцете й машинално потрепериха, докато продължаваше да го трие с влажната кърпа. Сетивата й се замаяха, умът й се опитваше да свикне с факта, че мъжът се беше събудил и бе проговорил, дори и да беше произнесъл една-единствена дума. По някакъв начин през дългите два дни, докато лежеше неподвижен, въпреки че й се искаше да се събуди, тя беше престанала да очаква това. Беше се погрижила за него като за дете и сега беше стъписана, така, както когато детето изведнъж проговори. Но непознатият не беше дете, а мъж. Истински мъж, ако се съдеше по откровението на единствената дума, която беше произнесъл. „Хубави“ беше казал той и страните й пламнаха.
Тогава смисълът на тази единствена дума я осени и Рейчъл рязко се изправи. Той беше американец! Ако беше от друга националност, първата дума, която щеше да произнесе в изгарящата го треска, щеше да е на неговия роден език. Но тази единствена дума беше на английски, а неясният акцент беше определено американски. Заваленият говор можеше да се дължи и на естествения акцент, бил той южен или западен.
Американец. Тя се замисли за дедите му, на които дължеше мургавия си тен, италианци или араби, унгарци или индианци, може би тъмнокоси ирландци? Испанци? Татари? Високите, издялани скули и тънкият нос можеха да се дължат на всяко едно от тези потекла, ала определено непознатият принадлежеше към огромната американска общност.
Сърцето й все още беше неспокойно от вълнението. Дори след като изпразни купата с водата, изключи лампата и се мушна до него, Рейчъл все още трепереше и не можеше да заспи. Мъжът беше отворил очи и й беше проговорил. Беше направил съзнателни движения. Възстановяваше се! При тази мисъл от плещите й падна огромно бреме.