Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Как се справя той? — попита тя, след като влязоха вътре.
— Не е помръднал. Когато се събудих, имаше треска, та успях да му дам два аспирина с малко вода. После го охладих с кърпата.
Хъни влезе в спалнята и внимателно прегледа рефлекса на зениците му, после превръзката на рамото и бедрото му и ги смени.
— Купих нов термометър — тихо каза тя, като го разтърси и го сложи в устата му. — Нямах термометър за хора.
Рейчъл обикаляше наоколо разтревожена.
— Как е?
— Рефлексът на зениците му е нормализиран, а раните изглеждат чисти, обаче няма скоро да излезе от мъглата. Ще е така в продължение на няколко дни. Всъщност, колкото по-дълго остане в покой, толкова по-добре за него. Главата му почива по този начин, а и рамото и кракът му не са под напрежение.
— Ами треската?
Хъни измери пулса му, извади термометъра от устата му и го погледна.
— Тридесет и осем градуса. Не е критична, но както казах, той ще е доста зле за известно време. Давай му аспирин на всеки четири часа и колкото се може повече вода. Охлаждай го с кърпата със студена вода. Ще дойда утре, ала не мога да идвам много често, за да не изглежда подозрително.
Рейчъл се усмихна леко.
— Сигурна ли си, че въображението ти е нормално?
Хъни вдигна рамене.
— Слушах радио и четох вестника. Нямаше нищо за този мъж. Може би ме будалкаш, ала според мен са възможни само два сценария. Единият е, че той е агент, а другият — че е наркопласьор, който се крие от собствените си хора.
Рейчъл погледна към черната му коса и поклати глава.
— Мисля, че не е наркопласьор.
— Защо? Да не би те да имат специални татуировки или нещо подобно?
Тя не каза на Хъни за ръцете му.
— Може би просто се опитвам да си дам кураж, че съм постъпила правилно.
— Според мен, доколкото си струва, го правиш. Снощи не, но днес мислих за това, и сутринта имах кратък разговор със заместник-шерифа. Той не спомена нищо необичайно. Ако твоят човек се е забъркал с наркотици, ще имаш време да разбереш, преди още той да е в състояние да стане опасен. Така че, предполагам, имаш право.
Съществуваше още една възможност, която Рейчъл беше обмислила, ала нямаше намерение да споделя с Хъни. Ами ако той беше агент за някого… Наркопласьор или агент, и двете предположения изглеждаха неоснователни, като се имаше пред вид онова, което беше научила за тези две професии, докато беше репортер. Рейчъл беше много добър репортер, професионалист, който се рови във фактите дори в лицето на опасността. Знаеше много по-добре от Хъни колко бе опасно да крие този мъж, но нещо в нея не й позволяваше просто да си измие ръцете, като го предаде на шерифа, и остави нещата да се развият по свой начин. Тя почувства отговорност към него в момента, в който го видя да плува мъчително в залива, и ако се окажеше, че бе някой друг, това нямаше да промени ситуацията. Докато съществуваше и най-малка вероятност, че непознатият заслужаваше грижата и покровителството й, трябваше да му ги предложи. Риск, който се налагаше да поеме.
— Колко още време ще мине, докато се събуди? — измънка Рейчъл.
Хъни се поколеба.
— Не знам. Аз съм ветеринар, нали не си забравила? Треската, загубата на кръв, удара в главата… Просто не знам. Трябва да му се сложи система и да му се прелива разтвор. Пулсът му е слаб и учестен, сигурно има нужда от кръвопреливане. Той е в шок, ала започва да излиза от това състояние. Може да се събуди всеки момент, може утре. И когато това се случи, възможно е да е дезориентиран, което не трябва да те учудва. Не му позволявай да се вълнува и в никакъв случай да не става.
Рейчъл погледна мощното му мускулесто тяло и се зачуди дали изобщо има начин да го спре, ако мъжът си науми да го направи.
Хъни извади от чантата си марля и медицинска лепенка.
— Смени превръзките утре сутрин. Ще дойда едва утре вечер, освен ако не сметнеш, че състоянието му се влошава. Тогава е по-добре да извикаш лекар.
Рейчъл се усмихна едва-едва.
— Благодаря. Знам, че не ти е лесно да го правиш.
— Е, поне се случва нещо интересно това лято. Сега трябва да тръгвам, иначе Рафърти ще вдигне олелия, че го карам да ме чака.
— Поздрави Джон от мен — рече Рейчъл, когато излязоха на верандата.
— Зависи в какво настроение е — усмихна се Хъни. Очите й светнаха от приятната мисъл за предстоящата битка. Двамата с Джон Рафърти водеха война, откакто Хъни дойде да работи в околността. Рафърти ясно изрази мнението си, че жените не могат да се справят с тази професия, а Хъни се зае да му докаже, че греши. Отношенията им отдавна бяха еволюирали във взаимно уважение и постоянни свади, които доставяха удоволствие и на двамата. Тъй като Хъни имаше дълга връзка с един командирован в чужбина инженер и планове да се омъжи за него през зимата, когато той се върне в Щатите, тя беше защитена от прословутите задявки на Рафърти, тъй като той определено не си позволяваше да престъпва определени граници.