Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Джо стоеше до ъгъла на къщата. Беше нащрек и зорко следеше Хъни как се качва в колата и потегля. При други обстоятелства Рейчъл щеше да го успокои с думи, но днес беше прекалено напрегната и бдителна.
— Пази — рече тя тихо, без да е сигурна, че той разбира командата. — Добро момче. Пази къщата.
Рейчъл успя да поработи няколко часа, ала не можа да се съсредоточи, тъй като непрестанно се напрягаше да долови шум от спалнята. През няколко минути отиваше да го провери и всеки път мъжът си лежеше все така. Няколко пъти се опита да го накара да пийне нещо, но главата му клюмваше върху рамото й, щом го изправеше, и той изобщо не реагираше. Късно следобед температурата му отново започна да се покачва. Тя се отказа да пише. По някакъв начин трябваше да го вдигне и да му даде още аспирин.
Този път треската му изглеждаше по-сериозна. Кожата му изгаряше, а лицето му бе почервеняло. Когато му вдигаше главата, Рейчъл му говореше тихо като на бебе. Със свободната си ръка погали гърдите и ръцете му, за да го събуди, и усилията й се увенчаха с успех, когато непознатият внезапно изстена и обърна лице към шията й.
Звукът и движението на неподвижния и мълчалив досега мъж я стресна. Сърцето й подскочи и за миг застина, докато просто го държеше и усещаше по шията си наболата му брада. Усещането беше странно еротично и тялото й тутакси възвърна спомена. Горещина обагри страните й. Какво правеше тя, реагираше по такъв начин на несъзнателното докосване на един болен човек? Отдавна не беше получавала такъв подарък, ала и не смяташе, че бе жадна за любов, толкова жадуваща за докосване от мъж, че и най-нехайното движение да я възбуди.
Рейчъл посегна към чаената лъжичка с разтворения аспирин и я доближи до устните му. Той неспокойно извърна глава и тя премести лъжичката след устните му.
— Недей — тихо го замоли Рейчъл. — Няма да се отървеш. Отвори уста и го изпий. Ще се почувстваш по-добре.
Черните му вежди се смръщиха, той се размърда и отблъсна лъжицата. Тя настоя и този път горчивият аспирин влезе в устата му. Мъжът преглътна и Рейчъл използва момента да му даде да пийне няколко лъжички чай с лед, преди отново да потъне в безсъзнание. После пак се зае да го охлажда с кърпата, докато аспиринът започна да действа и температурата спадна, позволявайки му да поспи.
Реакцията му й даде надежда, че той скоро ще се събуди, но надеждата умря през дългата нощ. Температурата ту се качваше, ту спадаше. Тя му даваше аспирин и овладяваше положението. Едва успя да поспи на пресекулки, тъй като през по-голямата част от времето беше надвесена над него и търпеливо изтриваше тялото му с влажната кърпа, наред с всички останали грижи, които се полагат за болен човек на легло.
На зазоряване той отново изстена и се опита да се обърне на една страна. Рейчъл се досети, че мускулите го болят, понеже от дълго време лежеше само в едно положение, и му помогна да се извърти на дясната си страна, след което се възползва и избърса гърба му със студена вода. Мъжът се успокои почти веднага и дишането му стана дълбоко и равномерно. Очите й горяха, а мускулите й я боляха, ала тя продължи да трие гърба му, докато не се убеди, че най-после му бе комфортно, и легна да спи. Беше толкова изморена… Взря се в мускулестия му гръб, колебаейки се дали да заспи и как би могла да остане будна и секунда повече. Клепачите й натежаха и Рейчъл тутакси заспа, като инстинктивно се доближи до топлия му гръб.
Беше все още рано, когато се събуди. Според часовника беше спала малко повече от два часа. Той лежеше по гръб и беше изритал завивката на куп върху левия си крак. Разтревожена, че движенията му не я бяха събудили, тя стана и заобиколи, за да оправи чаршафа и да го завие, като се стараеше да не мести левия му крак. Погледът й обходи голото му тяло, но Рейчъл бързо го отмести и отново се изчерви. Какво, по дяволите, й ставаше? Знаеше как изглеждат мъжете голи, освен това го виждаше не за пръв път. Вече почти два дни се грижеше за него, беше го изкъпала, беше помогнала да зашият раните му. Въпреки това не можеше да се противопостави на топлото усещане, което се надигаше всеки път, щом го погледнеше. Просто похот, рече си тя твърдо. Обикновена, старомодна похот. Аз съм нормална жена, а той е красив мъж. Нормално е да ми харесва тялото му, така че трябва да престана да се държа като свенлива ученичка!