Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
— Вече бях предупреден — съгласи се Лейн. — Що се отнася до промъкването, не виждам как някой тук би могъл да има подобно намерение. Но ако след като си чул само два сухи клона да изпукват на двайсет метра от нас, можеш да ми кажеш откъде точно ще дойде атаката, ще ти бъда признателен, ако споделиш знанията си с мен. Освен това, ако питаш мен, аз не съм сигурен дали става дума само за един демонорог. Всъщност, на основание на цялата онази информация, която си изсипал в компютъра, бих приел, че срещата с единично бродещ демонорог тук е рядко събитие.
— Е, мога да те уверя, че няма да бъде единично бродещ, ако не спреш да говориш — язвително отбеляза Моряка.
— Тази твар ще знае, че сме тук независимо дали аз ти говоря или не — каза Лейн, оглеждайки храстите, които ги заобикаляха. — И без това ще вдигнем достатъчно шум, докато си пробиваме път през тази плетеница, а аз нямам никакво намерение да спирам за нощувка точно тук. Със или без демонороги около нас, смятам да нощуваме на ръба на кратера довечера. Този въздух се диша доста трудно и ще бъда безкрайно щастлив, ако не трябва да вадя буболечки от ботушите си пред две минути.
Продължиха да вървят макар и вече по-предпазливо и без никакви инциденти стигнаха до основата на кратера след три часа. Колкото повече се изкачваха, толкова повече изтъняваше джунглата и след още четири часа, точно когато слънцето се спускаше над хоризонта, се озоваха на върха. Хапнаха набързо, опряха гръб на гладките дънери на две дървета и заспаха с оръжие в ръка.
Лейн се събуди заедно с изгрева и първото нещо, което видя, бе животно с огромни рога, което стоеше на трийсет метра от тях и с любопитство го оглеждаше. Беше червеникаво-кафяво на цвят, покрито с вълниста козина. Имаше четири крака, на размер беше колкото малък бизон и носеше чифт рога, които биха засенчили дори легендарно големите рога на дивеча из африканската савана на древната Земя. Стори му се доста безобидно — поредното тревопасно — докато не видя краката му. Бяха някак сплескани и оставяха впечатлението, че имат нокти, които могат да се отпускат и прибират. Това вече беше характерно за хищник.
Бързо, но професионално той огледа главата му. Очите не бяха разположени широко, което означаваше, че периферното зрение на животното не би могло да бъде особено добро. Това също говореше за хищник. Но все пак, едрото тяло бе прекалено голямо за чист хищник на тази планета — просто не можеше да има достатъчно дивеч, за да бъде непрекъснато сито. Този неопределеност се потвърждаваше и от формата на челюстите: те бяха напълно неспециализирани и нито бяха достатъчно издължени, за да предоставят място за плоските зъби на чистото тревопасно, нито бяха окачени достатъчно свободно за чист хищник. Ушите бяха големи, което намираше обяснение със света-джунгла, където видимостта никога не бе достатъчна. Точно в този момент ушите бяха наострени напред в посока към Лейн.
Демонорогът го разглеждаше без ярост или страх, както можеше да се очаква от същество, което нито имаше естествен враг, нито бе виждало човек преди. Лейн постави имплодера в скута си и бавно вдигна скрийчъра. Внимателно, спокойно и стараейки се да не прави резки движения, той насочи скрийчъра към демонорога и натисна спусъка.
Резултатите бяха изумителни. Демонорогът се превъртя назад във въздуха, падна на земята оглушително, разтърси глава енергично, понечи да се изправи и изведнъж от него се изтръгна същият кух, протяжен писък, който Лейн бе чул вчерашния ден. В следващия миг погледът му отново попадна върху Лейн, с мъка се изправи на крака и се хвърли през разделящото ги пространство със скорост, каквато Лейн не бе очаквал от същество с неговите размери. Той пусна скрийчъра на земята, вдигна имплодера и почти без да се прицелва стреля. Демонорогът изненадано изгрухтя и се превърна на желе посред атаката си.
— Не се шегувах като ти казвах, че трудно се убиват — разнесе се гласът на Моряка, който невъзмутимо бе наблюдавал все така облегнат на съседното дърво.
— Буден ли беше? — попита Лейн, който се сепна изненадано.
— Да. Искаше ми се да видя с какъв ловец ме е събрала съдбата, затова мълчах и наблюдавах.
— Че ти вече взе участие в две ловни експедиции с мен — каза Лейн. — Какво смяташе да направиш, ако проклетото животно ни бе нападнало докато спях.
— Щях да го застрелям с моя скрийчър — обясни спокойно Моряка. — А и ти щеше да се събудиш преди нещата да загрубеят. Между другото, защо го уби с имплодера? Можеше да скочиш зад дървото и да оставиш скрийчъра включен.