Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Файле остана права, веейки си бавно с ветрилото. Ето, сега наистина съжаляваше, че Перин го няма. Много съжаляваше. Тези жени имаха също толкова власт в селата си, колкото кметовете — понякога дори и повече, — и с тях трябваше да се държи много внимателно. Това правеше нещата доста трудни. Пред Перин те се превръщаха в превзети момиченца, нетърпеливи да му угодят, но с нея… От векове в Две реки не беше имало благородници; от седем поколения не бяха виждали и един представител на кралицата в Кемлин. Всички тепърва гадаеха и опипваха как точно трябва да се държат пред един лорд и една лейди, в това число и тези четирите. Понякога просто забравяха, че тя е господарката Файле, и виждаха в нея само младата жена, чиято брачна церемония Деиз бе ръководила само преди няколко месеца. Можеха да не спират да приклякат и да повтарят „да, разбира се, милейди“ и същевременно да я поучават кое как точно трябва да се направи, без да забелязват в това нищо нередно. „Няма да ти позволя повече да оставяш всичко на мен, Перин.“
Преди още да свършат с любезностите, Деиз подхвана:
— Още три момчета са избягали, милейди. — Интонацията й съдържаше странна смесица от респект и „сега ме слушай добре какво ти говоря, момиченце“. — Дав Айелин, Евин Фингар и Елам Доутри. Избягали, за да видят широкия свят заради разказите на лорд Перин какво е видял там.
Файле примигна изненадана. Тези тримата трудно можеха да се нарекат момчета. Дав и Елам бяха на възрастта на Перин, а Евин беше на нейните години. А и историите на Перин, които той разказваше рядко и твърде неохотно, далеч не бяха единственият извор на знания за света в Две реки напоследък.
— Мога да помоля Перин да поговори с вас, ако желаете.
Те се размърдаха. Деиз, изглежда, го очакваше с нетърпение, докато Едел и Мила автоматично заоправяха полите си, а Елвин също толкова несъзнателно преметна плитката си през рамо и грижливо я заоправя. Изведнъж и четирите осъзнаха какво правят и замръзнаха, без да се поглеждат. Или нея. Едно от предимствата на Файле беше, че знаеше какво въздействие има съпругът й над тях. Толкова пъти бе забелязвала една или друга да се втвърдява след срещата с Перин, явно заклевайки се наум да не позволява повече да й се случва; толкова пъти бе забелязвала как тази решимост отлита през прозореца, щом го видеха. Никоя всъщност не беше сигурна дали предпочита да си има работа с него, или с нея.
— Няма да е необходимо — каза след пауза Едел. — Това, че някои момчета бягат, ни притеснява, но нищо повече. — В нейния тон се прокрадна не повече респект от онова „милейди“ на Деиз, а пълничката Елвин добави и усмивка, подходяща повече за майка към дъщеря.
— Тъй и тъй сме тук, мила моя, по-добре да обсъдим нещо друго. Водата. Разбираш, някои хора вече се тревожат.
— Не е валяло от месеци — добави Едел, а Деиз кимна.
Този път Файле наистина примигна. Тези жени бяха достатъчно умни, за да не си въобразяват, че Перин може да направи нещо по въпроса.
— Изворите все още текат, а Перин се разпореди да се изкопаят още кладенци. — Всъщност той само го бе предложил, но за щастие го възприеха като заповед. — А много преди сеитбата напоителните канали от Водния лес ще се довършат. — Това беше нейно дело: половината поля в Салдеа се напояваха изкуствено, но тук изобщо не бяха чували за подобна практика. — Както и да е, дъждовете рано или късно трябва да дойдат. Каналите са само за всеки случай.
— Не е заради дъжда — измърмори Мила. — Във всеки случай, не точно. Не е нормално. Разбирате ли, никоя от нас не може да Слуша вятъра. — Другите три я изгледаха навъсено и тя присви рамене. Явно беше изрекла твърде много, издавайки тайни при това. Смяташе се, че всички Премъдри могат да предсказват времето, като Слушат ветровете; поне твърдяха, че всички го могат. Но Мила все пак продължи: — Ами какво, не можем! Вместо това гледаме за облаци, гледаме как се държат птиците, мравките и гъсениците, и… — Тя си пое дъх и изправи гръб, все още отбягвайки да погледне другите Премъдри в очите. Файле се зачуди как ли се оправя с Женския кръг в Таренов сал, да не говорим за Селския съвет. Разбира се, там те бяха също толкова нови, колкото и Мила — селото беше изгубило цялото си население с идването на тролоците и сега там всички бяха нови. — Никак не е нормално, милейди. Първите снегове трябваше да са паднали вече преди седмици, но все едно че е лято. Не сме разтревожени, милейди, ами направо сме уплашени! Макар и никоя друга да не иска да го признае, аз ще го призная. Повечето нощи не мога да заспя. От цял месец не съм спала като хората и… — Тя млъкна и лицето й плувна в червенини: бе усетила, че е отишла твърде далече. От една Премъдра се очакваше да се владее винаги; признанието, че се е уплашила, означаваше, че не я бива.